По данни на ООН, в шестте крайбрежни страни на Персийския залив - Бахрейн, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, ОАЕ и Оман, днес живеят повече от 12,8 млн. чужденци. Като цяло, числеността им съставлява 34-40% от цялото население на този под-регион на Близкия Изток и почти 70% от неговата работна сила. Много западни страни се борят за намаляване относителния дял на чужденците в числеността на общата работна сила. Обаче засега за монархиите от Персийския залив високият процент имигранти сред икономически активното население е напълно в реда на нещата. Междувременно, нефтодобивните монархии от Близкия Изток се сблъскват със значителни проблеми, свързани с притока на чуждестранни работници. Правителствата на тези страни осъзнават необходимостта да се вземат мерки за ограничаване зависимостта им от чуждестранната работна сила и за понижаване равнището на безработицата сред техните граждани. За това свидетелстват осъществяваните в тях програми за национализация на работната сила - за поощряване замяната на чуждестранните работници с местни жители /така наречените програми за „оманизация”, „саудизация”, „емиратизация” и т.н./.
Днес, според различните оценки, чужденците съставляват приблизително 18-19% от населението на Оман, 20-33% от населението на Саудитска Арабия, около 33% от населението на Бахрейн, над 50% от населението на Кувейт, 75-80% от населението на Катар и 85-90% от населението на ОАЕ /статистиката като цяло не отразява нелегалната имиграция, в резултат на която числеността на имигрантите съществено превишава официалните данни/.
Чужденците в страните от Персийския залив са преди всичко трудови имигранти. Те са над 35% от работната сила в Саудитска Арабия /по други данни, до 60%, а в частния сектор числеността на трудовите имигранти съставлява над 90% от трудово заетите/, 44% от работната сила в Бахрейн /неофициално – 50-60%/, 80% от работната сила в Кувейт, около 90% - в Катар и над 90% - ОАЕ. Най-нисък показател в това отношение се наблюдава в Оман – 24% /предвид твърде успешните програми за „оманизация”/.
На пръв поглед като че ли, имайки предвид свръх-доходите от експорта на петрол, масовата трудова имиграция не се отнася към проблемите, за които тези страни си струва особено да се безпокоят. При това историята доказа, че евтината чуждестранна работна сила може да бъде изгодна не само от икономическа, но и от политическа гледна точка. Като пример за влиянието на паричните преводи на мигрантите върху външната политика може да се приведе отказът на Индия да подкрепи американската операция в Ирак през 2003 г. Според заявлението на представителя на Индия в ООН, решението на Делхи било донякъде обусловено от факта, че в страните от Персийския залив живеят милиони индийски имигранти.
Търсенето на чуждестранна работна сила в страните-членки на ССАДПР е обусловено от фактори, като например, недостигът на квалифицирани специалисти и ограничената заетост на жените, които лишават тези страни от значителна част от трудовия потенциал /в страните от ССАДПР жените съставляват 2-10% от гражданите, вземащи участие в икономическата дейност/. Притокът от имигранти е стимулиран и от развитието на инфраструктурата на монархиите от Персийския залив, от повишеното търсене на стоки за дълготрайна употреба, от развитието на услугите за образование и за здравеопазване. Чуждестранните работници са заети предимно в частния сектор, а гражданите на тези страни работят главно в държавния сектор на икономиката /в сферата на финансите, на нефтодобива, на телекомуникационните технологии, в която те могат да разчитат на високи доходи, на социален статус и на различни привилегии. Работата в частния сектор изглежда не толкова престижна. По такъв начин, в този сектор се обособява отделна ниша за чуждестранните работници.
В днешно време усиленото търсене на работна сила от не мюсюлманските азиатски страни е предизвикан също така от съображения за безопасност. Заради опасенията, свързани с разпространението на екстремизма и тероризма, предприемачите в страните от Персийския залив са заинтересовани от имиграцията на работници от не мюсюлманските страни, на които те, освен това, плащат и по-низка заплата.
Азиатците съставляват повече от половината /приблизително 65%/ от числеността на имигрантите в страните от ССАДПЗ, останалата част се състои главно от араби. Сред имигрантите от азиатските страни преобладават гражданите на Индия /4,5 – 5,0 млн. трудови имигранти в страните от ССАДПЗ, в това число – 1,8 млн. души в Обединените арабски емирства/. Това е най-многочислената група имигранти в страните от Персийския залив, на второ място идват пакистанците /около 2 млн./, египтяните /около 1,5 млн./, гражданите на Филипините /1,1 млн./, на Йемен /над 1 млн./, на Бангладеш /1,0 – 1,8 млн., в това число – около 700 хил. в ОАЕ/, на Шри Ланка /около 600 хил. души/, на Индонезия и други. Относителният дял на арабите в чуждестранното население в Саудитска Арабия е около 38%, в Кувейт той е равен на 34% /но според други данни е равен на 46%/. В тези страни египтяните преобладават сред арабското население имигранти. В Катар този показател е равен на 20% до 25% /преобладават йорданците, палестинците, египтяните/, в ОАЕ – 10 - 11% /главно египтяни, йорданци, палестинци/, в Оман и Бахрейн арабите-имигранти са по-малко от 10%. В султаната Оман имигрантите от не арабски произход съставляват 96% от чуждестранната работна сила в частния и в държавния сектор /при това относителният дял на гражданите на Индия съставлява около 60%/.
В страните-членки на ССАДПЗ системата за наемане на трудови имигранти е развита доста добре. Основна роля в нея играят „спонсорите” и „поръчителите” - граждани от страните на имиграция, така наречените кафили /те не са непременно работодатели/, които набират работници в страните-донори на имигранти с помощта на агентства за набиране на работна ръка. Без този спонсор трудовият имигрант не може да има нито перспектива за получаване на жителство, нито да получи виза. Със спонсора се сключва договор, според който той носи материална и юридическа отговорност за имигранта, плаща разходите му за самолетен билет, визата му, разрешението му за работа и т.н.
Нарушаването на правата на чуждестранните работници е една от най-широко разпространените проблеми, свързани с трудовата имиграция в арабските монархии. Работникът зависи изцяло от кафила. Често пъти му се отнема паспорта, а заедно с него, ежемесечно, и от една трета до половината от неговата заплата. В случай на конфликт, спонсорът анулира трудовия договор, и работникът стана нелегален работник, подлежащ на депортиране. На мигрантите им се налага да връщат парите за пътуването си, за визата, както и за услугите на агентствата за набиране на кадри, а това обикновено ги принуждава години да вършат тежка работа в чуждата страна, за да изплатят дълга си. Твърде често срещано явление е спонсорите да не плащат данъците, да не плащат обратния билет на имигранта, да конфискуват трудовия му договор и да го заменят с друг договор, с по-изгодни за работодателя условия, експлоатирането на работниците /особено на селскостопанските работници и на заетите в сферата на домакинската работа/, както и много други нарушения на правата на имигрантите. Тъй като кафилите са заинтересовани от наличието на работници, вече получили определен опит в работата си в страната, те твърде често препятстват обратната имиграция, като се отказват, например, да платят пътуването на имигранта до родината му, а това допринася за увеличаване числеността на имигрантите в страната.
Освен това, въпреки високото равнище на контрол над трудовата имиграция, в страните от Персийския залив прониква голям брой нелегални имигранти. Саудитска Арабия, например, ежегодно изселва от 350 хил. до 400 хил. незаконни имигранти.
Според мнението на икономистите, наличието на значителен брой трудови имигранти става причина за множество икономически и демографски проблеми. Специалистите от Арабската организация на труда смятат, че „чуждестранните диаспори се превръщат във все по-тежко финансово бреме” и „са главен източник на инфлацията и на бюджетния дефицит, тъй като се увеличават не само разходите за тяхното обслужване, в това число за здравеопазване и за обучение, но и сумите на техните финансови преводи за родината”.
Предприемачите в арабските монархии са все по-силно заинтересовани да търсят и да наемат евтина работна сила, тъй като, в краткосрочен период, икономията с факторите на производство носи значителна изгода. В резултат на това, пред последните 10 години, производителността на труда в частния сектор се е понижила приблизително с 20-35 процента. Компаниите не инвестират достатъчно средства за увеличаване на производителността и за подобряване условията на труд, и те не са заинтересовани от трудовото устройство на своите съотечественици. По такъв начин, младите поданици на арабските монархии са лишавани от перспективата да си намерят работа.
По официални данни, днес безработицата в Саудитска Арабия е от порядъка на 13 процента. В същото време обаче, сред мъжете на възраст от 20 до 24 години този показател е почти равен на 30 процента. По неофициални данни, безработицата в Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман, като цяло, /които, по данни на ЦРУ, са страните с най-висок показател за безработица от всички страни-членки на ССАДПЗ/, надвишава 15%, а сред хората на възраст от 16 до 24 години тя надвишава 35 процента.
Всяка година на пазара на труда в Саудитска Арабия излизат над 120 хил. младежи, но само по-малко от половината от тях си намират работа. Според мнението на специалистите, за да може пазарът на труда да абсорбира гражданите, завършили средно училище или институт в една или друга страна от ССАДПЗ, всяка година в частния сектор трябва да бъдат създавани по 300 хил. работни места. Засега този показател се равнява на около 55 хил. работни места в година. За да може да бъде осигурен жизнения минимум, заплатата в частния сектор трябва да бъде повишена не по-малко от два пъти.
Проблемът на трудовата миграция има не само икономически характер. Сред безработните младежи нараства недоволството, което особено се усилва на фона на разкошния живот на кралските семейства в страните от Персийския залив. Като резултат от това растящо недоволство се засилва и подкрепата, оказвана на по-радикалните разклонения на исляма.
Напливът от азиатци предизвиква опасения у някои аналитици от гледна точка на заплахата за загуба на своеобразието на местната култура и на начина на живот на местните граждани. Експертите от Арабската организация на труда оценяват въздействието на огромния брой не арабски мигранти върху страните от Залива като негативно заради различията в езика и културните традиции. Мнозина местни жители са обезпокоени от влиянието върху децата от страна на детегледачките от страните от Югоизточна Азия, както и на учителите-имигранти, привнасящи със себе си западни ценности. Трудовата имиграция предизвиква в определена степен локални между културни конфликти.
Причини за конфликтите са също така крайно суровите условия на труд на чужденците. През 2005 г. работниците от Южна и Югоизточна Азия, чиито заплати са били задържани, нееднократно са организирали протестни акции в Кувейт, Катар /най-голямата стачка през 2005 г. продължава една седмица и в нея вземат участие 600 души, граждани на Индия, Пакистан, Шри-Ланка, Египет, Непал и други/ и Бахрейн. По данни на Министерството на труда на ОАЕ, през 2005 г. са постъпили 5 486 оплаквания от трудови имигранти, в Дубай са се състояли 18 стачки, с участието на повече от 10 хил. работници. През март 2006 г. около 7 хил. строители – пакистанци, индийци, граждани на Непал, Бангладеш, Филипините и Египет, прекратили работа и организирали стачка в Дубай /най-голямата в историята на страната стачка на строителните работници/.
Ситуацията не е по-добра и, що се касае до чуждестранните работници в домакинствата, особено що се касае до жените, работещи там, които са подлагани на оскърбления, насилие и експлоатация. Емирът на Кувейт, Сабах ал Ахмед, още по времето, когато заема поста министър на външните работи, твърди, че често към чуждестранните работници там хората „се отнасят като с роби”.
През юли 2006 г. правителството на ОАЕ обявява, че продължава реформите, насочени към намаляване на безработицата и на зависимостта на страната от чуждестранната работна сила. Абу Даби се надява, че в бъдеще всички секретари и менажери по кадрите ще бъдат граждани на емиратите. В частния сектор вече са въведени квоти, що се отнася до броя на чуждестранните работници. Обаче аналитиците смятат, че страната все още силно зависи от трудовите имигранти, особено тези от Южна Азия.
През 2003 г. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия изработва 10-годишен план за намаляване числеността на чуждестранната работна сила. Според този план, към 2013 г., броят на чужденците, в това число на работещите имигранти и членовете на техните семейства, трябва да съставлява по-малко от 20% от числеността на местните саудитски граждани. Списъкът от длъжности, запазени за гражданите на Саудитска Арабия, включва в себе си управители, менажери по снабдяването, секретари, продавачи на автомобили, рекламни агенти. Забранено е да се набират кадри сред чужденците за офисите, в които работят поклонници, вече извършили или планиращи да извършат поклонение в Мека. За чужденците на възраст под 40 години е забранено да работят в магазини за скъпоценности. На имигрантите е забранено също така да работят и в малките частни магазини за хранителни стоки. Във фирмите с персонал над 20 души саудитските граждани трябва да съставляват минимум 30 процента.
Оман също взема мерки за замяна на имигрантите със свои граждани /така например, през 2005 г. „оманизацията” обхваща шофьорите на автобуси, работещите на бензиностанциите, фризьорите, при това много частни фирми поемат задължението да наемат и да обучават омански граждани/, а това, според шефа на Министерството на икономиката на страната, е важна крачка по пътя към икономика с висока добавена стойност (high value added economy, т.е., към икономика с висока потребителска ценност), по пътя към намаляване на разминаването между доходите в частния и в държавния сектор. Оман е смятан за страна с най-големи постижения по пътя на „оманизацията”. Заетостта на гражданите на страната в частния сектор на икономиката е нараснала от 7% до 48% през периода от 1995 г. до 2005 г. В това отношение замяната на неквалифицираните и нискоквалифицирани чуждестранни работници с местни жители се явява приоритетно направление.
В същото време може да се каже, че в Катар, въпреки високия процент чужденци, мащабната трудова имиграция не е смятана за проблем. Засега числеността на местните работници, притежаващи едни или други необходими трудови навици, не отговаря на потребностите на пазара на труда. По данни на правителството на страната, за да може да бъде запазено настоящото равнище на икономически растеж, в продължение на идущите осем години трябва да бъдат създадени 586 хил. нови работни места. В Катар се вземат мерки, насочени към подобряване условията на труда както на местните граждани, така и на имигрантите. От 2004 г. е разрешено организирането на стачки /с изключение на работещите в газовия и петролния отрасъл/, разрешено е и създаването на работнически комитети.
В Кувейт също не се води рестриктивна политика по отношение на работещите имигранти. Макар че през 1997 г. е издадено постановление за замяна на 10% от чуждестранната работна сила с граждани на страната, то продължава да действа не повече от две години, тъй като няма възможност за намиране на достатъчно квалифицирани кувейтски граждани /но въпреки това успешно е повишена заетостта на гражданите в правителствения сектор/. След като през 2005 г. 700 трудови имигранти от Бангладеш, на които в продължение на пет месеца не била изплащана заплата, нахлули в посолството на своята страна и направили погром в зданието му, правителството на страната започва да разглежда предложенията на Министерството на труда за подобряване живота на имигрантите /главно на идващите от Индия, Шри-Ланка и Бангладеш/, за въвеждане на почивни дни за работещите в местните домакинства, както и за установяване на минимална работна заплата в частния сектор.
В Кралство Бахрейн също не се провежда ограничителна имиграционна политика. За стимулиране наемането на местни работници е въведено разпореждане, в силата на което всеки работодател, наемащ един чуждестранен работник, е задължен да наеме и двама местни работници. Обаче това довежда до сериозни негативни последици, включително до наемане на работници по фалшиви документи и т.н.
Няма съмнение, че в арабските монархии съществува необходимост от съществено реформиране на пазара на работната сила, особено на фона на високото равнище на безработица сред младежта. Притокът на евтина работна сила се явява като „охлаждащ” фактор за предприятията в техния стремеж да инвестират средства в технологиите за спестяване на труд и да създават нови места за местните работници, което увеличава добавената стойност на продукцията. Поощряването на заетостта в недържавния сектор, в който сега доминират чужденците, развитието на образованието и на програмите за повишаване на квалификацията – именно това са мерките, които биха могли да увеличат конкурентоспособността на местните граждани на пазара на труда, да ги подготвят за работа в условията на частния сектор на икономиката, не дотолкова „парникови”, колкото в държавния сектор. Това е необходимо, за да може да бъде премахнат основния източник на социално напрежение – безработицата, както и за да бъде намалена зависимостта на промишлените отрасли и на инфраструктурата на страната от чуждестранната работна сила. По този начин страните от Персийския залив биха получили възможност ефективно да използват доходите на работниците, които, по принцип, отиват зад граница под формата на парични преводи, а това не спомага за развитието на икономиката на дадената страна. Заради малките перспективи за трудоустройство, най-активните и квалифицирани слоеве от населението на монархиите от Персийския залив заминават зад граница и, в резултат на това, бюджетните разходи за тяхната подготовка не се компенсират.
Днес трябва да се има предвид, че в случай на възникване на каквито и да било икономически проблеми, като например, намаляване на доходите от износ на енергийни ресурси, при съществуващите в момента темпове на ръст на населението, социалните програми може да се превърнат в непосилно икономическо бреме в много арабски монархии.
Необходимостта да бъде решен проблема с трудовата имиграция е предизвикана не само от по-горе посочените вътрешни фактори /износът на валута, безработицата, социалното напрежение, низката производителност на труда, забавянето на модернизацията на производството, промяната на културния облик на коренното население предвид растящата имиграция от не мюсюлманските страни на Азия и т.н./, но и от външни фактори. В бъдеще, след като бъде завършен основния етап от развитието на инфраструктурата на страните от Персийския залив и в условията на излишък на евтина работна сила, и станат необходими ограничения на имиграцията, не е ясно, по какъв начин това ще се отрази на международните отношения с другите страни, в чиято икономика паричните преводи на работещите извън страната играят важна роля /като например Индия, Индонезия и други/.
Симптоматично е решението на Комитета на ССАДПЗ, що се отнася до вноса на чуждестранна работна сила (The Committee for Importing Foreign Workers of the Gulf Cooperation Council (GCC)), взето през юни тази година на съвещанието във връзка с въвеждането на забрана за внасяне на трудови имигранти от Филипините. Манила бе приела закон за налагане на глоба в размер от 13 долара на чуждестранните работодатели за един ден забавяне на работната заплата, дължима на филипинските работници. Беше въведен също така нов минимум на работната заплата: тя бе повишена от 200 долара до 400 долара на месец. Това предизвика възмущение сред агенциите за набиране на работна ръка в страните от Персийския залив и те изискаха от ССАДПЗ да забрани на филипинците да работят в страните-членки на тази организация, докато правителството на Филипините не промени своята политика. Според мнението на ръководителя на кувейтската делегация на съвещанието на Комитета на ССАДПЗ, този закон е предизборна акция на филипинското правителство и той ще окаже негативно влияние на страните, наемащи филипински работници. Въпреки това, обаче, предложението на агенциите за наемане на работна ръка да бъде въведена забрана за трудовото устройство на филипинските работници впоследствие бе отклонено. Очевидно е, че, предвид строителния бум през идущите 8-10 години, необходимостта да бъде наеман голям брой работници ще служи като определящ фактор на политиката спрямо трудовите имигранти, към които проявяват интерес агенциите за наемане на работна ръка. Филипинците са доста добре квалифицирани работници и не е много просто те да бъдат заменяни с имигранти от Шри Ланка или от Индонезия /които, обаче, поради по-низките им изисквания към заплащането започнаха да се търсят твърде много от страна на агенциите, набиращи работници за местните домакинства/. Очевидно е, че днес монархиите от Персийския залив не могат да си позволят рязко да намалят вноса на чуждестранна работна ръка и това може би ще даде възможност на някои южно азиатски страни да налагат своята политика, свързана с осигуряване на благосъстоянието на техните граждани в чужбина.
Показателна в това отношение бе също така войната от 1990-1991 г., когато Я. Арафат призова палестинците в Кувейт да сътрудничат на иракските окупационни власти. Нахлуването в страната бе подкрепено от мнозинството палестинци /включително от живущите на територията на Кувейт/, а това доказва негативната роля, която може да изиграе присъствието на голям брой изселници на територията на дадена страна. В хода на кувейтската криза над 800 хил. йеменци, 350 хил. палестинци, хиляди иракски и судански имигранти бяха прогонени от територията на Саудитска Арабия, както и от територията на останалите страни от Персийския залив. Въпреки това обаче се оказа, че в някои случаи не е възможно лесно да бъде намерена замяна на чуждестранните работници. Така например, в Саудитска Арабия египетските имигранти не успяха да заменят имигрантите от Йемен, заели особено място в икономиката на тази страна /преди всичко, в качеството на дребни търговци и на майстори по ремонта/.
Монархиите от Персийския залив осъзнават цялата важност на проблемите, свързани с трудовата имиграция. Днес някои професии са запазени само за местните граждани и се въвеждат специални квоти за трудовите имигранти. Обаче частният сектор е все така силно наситен с чужденци. Много предприятия просто не биха могли да работят без тях. В сферата на домакинската работа в Саудитска Арабия са заели дълготрайно своята ниша жени от Индонезия, Шри Ланка и Филипините. Гражданите на Саудитска Арабия са мнозинство единствено и главно в петролния отрасъл, в банковото дело и в отрасъла, свързан с авиацията /70-100%/. В Саудитска Арабия съществува голямо търсене на медицински сестри /през 2004 г. болниците са имали нужда от 100 хил. медицински сестри, обаче в този сектор са били заети само 1 хил. саудитски граждани и 53 хил. имигранти от Азия, Африка и западните страни/. Зависимост от чуждестранната работна ръка се наблюдава също така в сектора на туризма, където относителният дял на трудово заетите саудитски граждани е не повече от една четвърт. Въпреки програмите за „саудизация”, все още няма успехи по пътя на понижаване зависимостта от трудовите имигранти и в сектора на търговията на дребно. Промишленото производство също зависи от чуждестранната работна сила, макар че в този сектор се проявява тенденция към нарастване на заетостта на местните граждани /понастоящем 88% от заетите в промишления сектор са чужденци: работници, заети в производството на метал, цимент, стъкло, хранителни продукти, дрехи, изделия от пластмаса и нефтохимически продукти/. В същото време, много местни компании за оказване на такси услуги са фалирали в резултат на тази „саудизация”. Поданиците на кралството съставляват по-малко от 20% от заетите в държавния сектор на здравеопазването. А в частния сектор зависимостта от фармацевтите, лекарите и медицинските сестри, дошли от други страни е още по-голяма. По сведения на Министерството на здравеопазването, това в значителна степен е свързано с факта, че университетите и колежите на страната не могат да задоволят увеличаващото се търсене на специалисти в тази област.
Същите тези проблеми съществуват и в ОАЕ. Гражданите на страната на практика съставляват мнозинство единствено в сферата на обществената сигурност. Имигрантите от азиатските страни заемат над 87% от работните места в частния сектор /гражданите на Индия и Пакистан са около 70% от тях/. Практически всички работници в строителния отрасъл /около 500 хил. души/ - каменоделци, заварчици, водопроводчици, електротехници, са граждани на Индия, Бангладеш, Пакистан и други азиатски страни. Чужденците са преобладаващо мнозинство в сферата на домакинската работа /приблизително 600 хил. души, главно жени, граждани на Индонезия, Шри Ланка, Бангладеш, Индия, Филипините, Пакистан/. В сферата на услугите търсенето на работници продължава да се повишава. Интересен е фактът, че в резултат на обявената това лято амнистия 300 хил. нелегални имигранти са били принудени да напуснат територията на ОАЕ, а това веднага е намерило отражение върху строителния отрасъл, където се почувствал остър недостиг от работници. Според аналитиците строителните компании ще повишат ставката на работната заплата, за да привлекат в страната по-голям брой трудови имигранти от страните на Южна Азия.
В останалите страни от Персийския залив ситуацията е приблизително същата, а именно: засилено търсене на работници в строителния сектор, както и в сектора на услугите, което довежда до преобладаващ брой имигранти на съответните длъжности.
Оттук можем да направим извода, че в условията на глобализация и на ускорена интеграции на страните от ССАДПЗ в световната икономика, вносът на работна ръка в най-близко време ще се определя от икономически фактори. Не може да се очаква рязко намаляване на търсенето на чуждестранна работна ръка, дори в условията на осъществяване на програмите за национализация на икономически активното население. В по-далечна перспектива /най-вероятно, след края на строителния бум/, за да бъде намалена зависимостта от чуждестранната работна сила и за да бъде понижено равнището на безработицата сред местните граждани, правителствата на страните от Персийския залив ще подхождат по-подборно към имиграционната политика. Не е изключено те да започнат да заимстват от американския и от европейския опит в тази сфера /въвеждане на специални програми, поощряващи влизането в страната само на онези категории работници, от които икономиката изпитва нужда, от рода на програмата “Green card” в Германия/. Преди всичко, подобни нововъведения ще бъдат в интерес на Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн, и ОАЕ, в които безработицата сред младежта е особено висока. Мерките за решаване на проблема на трудовата имиграция биха могли да включват в себе си повишаване стойността на чуждестранната работна сила /чрез въвеждане на специален данък/, създаване на нови програми за повишаване квалификацията и навиците на гражданите, предоставяне на привилегии на предприемачите, наемащи на работа местни жители, програми за популяризиране на вакантните места, към които гражданите не проявяват особен интерес и т.н. Но засега икономиката на монархиите от Персийския залив не може да мине без евтината чуждестранна работна сила, най-малкото поради това, че сред местните жители малцина биха отишли да работят на строеж срещу 5-7 долара на ден. А и никой не бърза да вдига заплатите заради „придирчивите” граждани, когато на пазара на труда има много наивни и най-често неграмотни хора – индийци, пакистанци, филипинци и т.н., които мечтаят поне малко да подобрят условията на живот за себе си и за своето семейство.
В днешно време мащабната трудова имиграция в монархиите от Персийския залив не пречи на икономическите успехи на тези страни и дори спомага за тях, доколкото изгодите надвишават загубите. Така че в обозримо бъдеще не се предвижда намаляване обема на трудовата имиграция, а предвид икономическата целесъобразност /низко равнище на работната заплата и т.н./, както и предвид опасенията, предизвикани от терористическата заплаха, следва дори да очакваме увеличаване числеността на работниците от Южна и от Югоизточна Азия.
Численост на гражданите и на имигрантите в страните от ССАДПЗ, по данни на ООН, CIA World Factbook, 2006-2007, както и на други източници:
О.А. Скопич
превод от руски: Евгения Грекова
Чужденците в страните от Персийския залив са преди всичко трудови имигранти. Те са над 35% от работната сила в Саудитска Арабия /по други данни, до 60%, а в частния сектор числеността на трудовите имигранти съставлява над 90% от трудово заетите/, 44% от работната сила в Бахрейн /неофициално – 50-60%/, 80% от работната сила в Кувейт, около 90% - в Катар и над 90% - ОАЕ. Най-нисък показател в това отношение се наблюдава в Оман – 24% /предвид твърде успешните програми за „оманизация”/.
На пръв поглед като че ли, имайки предвид свръх-доходите от експорта на петрол, масовата трудова имиграция не се отнася към проблемите, за които тези страни си струва особено да се безпокоят. При това историята доказа, че евтината чуждестранна работна сила може да бъде изгодна не само от икономическа, но и от политическа гледна точка. Като пример за влиянието на паричните преводи на мигрантите върху външната политика може да се приведе отказът на Индия да подкрепи американската операция в Ирак през 2003 г. Според заявлението на представителя на Индия в ООН, решението на Делхи било донякъде обусловено от факта, че в страните от Персийския залив живеят милиони индийски имигранти.
Търсенето на чуждестранна работна сила в страните-членки на ССАДПР е обусловено от фактори, като например, недостигът на квалифицирани специалисти и ограничената заетост на жените, които лишават тези страни от значителна част от трудовия потенциал /в страните от ССАДПР жените съставляват 2-10% от гражданите, вземащи участие в икономическата дейност/. Притокът от имигранти е стимулиран и от развитието на инфраструктурата на монархиите от Персийския залив, от повишеното търсене на стоки за дълготрайна употреба, от развитието на услугите за образование и за здравеопазване. Чуждестранните работници са заети предимно в частния сектор, а гражданите на тези страни работят главно в държавния сектор на икономиката /в сферата на финансите, на нефтодобива, на телекомуникационните технологии, в която те могат да разчитат на високи доходи, на социален статус и на различни привилегии. Работата в частния сектор изглежда не толкова престижна. По такъв начин, в този сектор се обособява отделна ниша за чуждестранните работници.
В днешно време усиленото търсене на работна сила от не мюсюлманските азиатски страни е предизвикан също така от съображения за безопасност. Заради опасенията, свързани с разпространението на екстремизма и тероризма, предприемачите в страните от Персийския залив са заинтересовани от имиграцията на работници от не мюсюлманските страни, на които те, освен това, плащат и по-низка заплата.
Азиатците съставляват повече от половината /приблизително 65%/ от числеността на имигрантите в страните от ССАДПЗ, останалата част се състои главно от араби. Сред имигрантите от азиатските страни преобладават гражданите на Индия /4,5 – 5,0 млн. трудови имигранти в страните от ССАДПЗ, в това число – 1,8 млн. души в Обединените арабски емирства/. Това е най-многочислената група имигранти в страните от Персийския залив, на второ място идват пакистанците /около 2 млн./, египтяните /около 1,5 млн./, гражданите на Филипините /1,1 млн./, на Йемен /над 1 млн./, на Бангладеш /1,0 – 1,8 млн., в това число – около 700 хил. в ОАЕ/, на Шри Ланка /около 600 хил. души/, на Индонезия и други. Относителният дял на арабите в чуждестранното население в Саудитска Арабия е около 38%, в Кувейт той е равен на 34% /но според други данни е равен на 46%/. В тези страни египтяните преобладават сред арабското население имигранти. В Катар този показател е равен на 20% до 25% /преобладават йорданците, палестинците, египтяните/, в ОАЕ – 10 - 11% /главно египтяни, йорданци, палестинци/, в Оман и Бахрейн арабите-имигранти са по-малко от 10%. В султаната Оман имигрантите от не арабски произход съставляват 96% от чуждестранната работна сила в частния и в държавния сектор /при това относителният дял на гражданите на Индия съставлява около 60%/.
В страните-членки на ССАДПЗ системата за наемане на трудови имигранти е развита доста добре. Основна роля в нея играят „спонсорите” и „поръчителите” - граждани от страните на имиграция, така наречените кафили /те не са непременно работодатели/, които набират работници в страните-донори на имигранти с помощта на агентства за набиране на работна ръка. Без този спонсор трудовият имигрант не може да има нито перспектива за получаване на жителство, нито да получи виза. Със спонсора се сключва договор, според който той носи материална и юридическа отговорност за имигранта, плаща разходите му за самолетен билет, визата му, разрешението му за работа и т.н.
Нарушаването на правата на чуждестранните работници е една от най-широко разпространените проблеми, свързани с трудовата имиграция в арабските монархии. Работникът зависи изцяло от кафила. Често пъти му се отнема паспорта, а заедно с него, ежемесечно, и от една трета до половината от неговата заплата. В случай на конфликт, спонсорът анулира трудовия договор, и работникът стана нелегален работник, подлежащ на депортиране. На мигрантите им се налага да връщат парите за пътуването си, за визата, както и за услугите на агентствата за набиране на кадри, а това обикновено ги принуждава години да вършат тежка работа в чуждата страна, за да изплатят дълга си. Твърде често срещано явление е спонсорите да не плащат данъците, да не плащат обратния билет на имигранта, да конфискуват трудовия му договор и да го заменят с друг договор, с по-изгодни за работодателя условия, експлоатирането на работниците /особено на селскостопанските работници и на заетите в сферата на домакинската работа/, както и много други нарушения на правата на имигрантите. Тъй като кафилите са заинтересовани от наличието на работници, вече получили определен опит в работата си в страната, те твърде често препятстват обратната имиграция, като се отказват, например, да платят пътуването на имигранта до родината му, а това допринася за увеличаване числеността на имигрантите в страната.
Освен това, въпреки високото равнище на контрол над трудовата имиграция, в страните от Персийския залив прониква голям брой нелегални имигранти. Саудитска Арабия, например, ежегодно изселва от 350 хил. до 400 хил. незаконни имигранти.
Според мнението на икономистите, наличието на значителен брой трудови имигранти става причина за множество икономически и демографски проблеми. Специалистите от Арабската организация на труда смятат, че „чуждестранните диаспори се превръщат във все по-тежко финансово бреме” и „са главен източник на инфлацията и на бюджетния дефицит, тъй като се увеличават не само разходите за тяхното обслужване, в това число за здравеопазване и за обучение, но и сумите на техните финансови преводи за родината”.
Предприемачите в арабските монархии са все по-силно заинтересовани да търсят и да наемат евтина работна сила, тъй като, в краткосрочен период, икономията с факторите на производство носи значителна изгода. В резултат на това, пред последните 10 години, производителността на труда в частния сектор се е понижила приблизително с 20-35 процента. Компаниите не инвестират достатъчно средства за увеличаване на производителността и за подобряване условията на труд, и те не са заинтересовани от трудовото устройство на своите съотечественици. По такъв начин, младите поданици на арабските монархии са лишавани от перспективата да си намерят работа.
По официални данни, днес безработицата в Саудитска Арабия е от порядъка на 13 процента. В същото време обаче, сред мъжете на възраст от 20 до 24 години този показател е почти равен на 30 процента. По неофициални данни, безработицата в Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман, като цяло, /които, по данни на ЦРУ, са страните с най-висок показател за безработица от всички страни-членки на ССАДПЗ/, надвишава 15%, а сред хората на възраст от 16 до 24 години тя надвишава 35 процента.
Всяка година на пазара на труда в Саудитска Арабия излизат над 120 хил. младежи, но само по-малко от половината от тях си намират работа. Според мнението на специалистите, за да може пазарът на труда да абсорбира гражданите, завършили средно училище или институт в една или друга страна от ССАДПЗ, всяка година в частния сектор трябва да бъдат създавани по 300 хил. работни места. Засега този показател се равнява на около 55 хил. работни места в година. За да може да бъде осигурен жизнения минимум, заплатата в частния сектор трябва да бъде повишена не по-малко от два пъти.
Проблемът на трудовата миграция има не само икономически характер. Сред безработните младежи нараства недоволството, което особено се усилва на фона на разкошния живот на кралските семейства в страните от Персийския залив. Като резултат от това растящо недоволство се засилва и подкрепата, оказвана на по-радикалните разклонения на исляма.
Напливът от азиатци предизвиква опасения у някои аналитици от гледна точка на заплахата за загуба на своеобразието на местната култура и на начина на живот на местните граждани. Експертите от Арабската организация на труда оценяват въздействието на огромния брой не арабски мигранти върху страните от Залива като негативно заради различията в езика и културните традиции. Мнозина местни жители са обезпокоени от влиянието върху децата от страна на детегледачките от страните от Югоизточна Азия, както и на учителите-имигранти, привнасящи със себе си западни ценности. Трудовата имиграция предизвиква в определена степен локални между културни конфликти.
Причини за конфликтите са също така крайно суровите условия на труд на чужденците. През 2005 г. работниците от Южна и Югоизточна Азия, чиито заплати са били задържани, нееднократно са организирали протестни акции в Кувейт, Катар /най-голямата стачка през 2005 г. продължава една седмица и в нея вземат участие 600 души, граждани на Индия, Пакистан, Шри-Ланка, Египет, Непал и други/ и Бахрейн. По данни на Министерството на труда на ОАЕ, през 2005 г. са постъпили 5 486 оплаквания от трудови имигранти, в Дубай са се състояли 18 стачки, с участието на повече от 10 хил. работници. През март 2006 г. около 7 хил. строители – пакистанци, индийци, граждани на Непал, Бангладеш, Филипините и Египет, прекратили работа и организирали стачка в Дубай /най-голямата в историята на страната стачка на строителните работници/.
Ситуацията не е по-добра и, що се касае до чуждестранните работници в домакинствата, особено що се касае до жените, работещи там, които са подлагани на оскърбления, насилие и експлоатация. Емирът на Кувейт, Сабах ал Ахмед, още по времето, когато заема поста министър на външните работи, твърди, че често към чуждестранните работници там хората „се отнасят като с роби”.
През юли 2006 г. правителството на ОАЕ обявява, че продължава реформите, насочени към намаляване на безработицата и на зависимостта на страната от чуждестранната работна сила. Абу Даби се надява, че в бъдеще всички секретари и менажери по кадрите ще бъдат граждани на емиратите. В частния сектор вече са въведени квоти, що се отнася до броя на чуждестранните работници. Обаче аналитиците смятат, че страната все още силно зависи от трудовите имигранти, особено тези от Южна Азия.
През 2003 г. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия изработва 10-годишен план за намаляване числеността на чуждестранната работна сила. Според този план, към 2013 г., броят на чужденците, в това число на работещите имигранти и членовете на техните семейства, трябва да съставлява по-малко от 20% от числеността на местните саудитски граждани. Списъкът от длъжности, запазени за гражданите на Саудитска Арабия, включва в себе си управители, менажери по снабдяването, секретари, продавачи на автомобили, рекламни агенти. Забранено е да се набират кадри сред чужденците за офисите, в които работят поклонници, вече извършили или планиращи да извършат поклонение в Мека. За чужденците на възраст под 40 години е забранено да работят в магазини за скъпоценности. На имигрантите е забранено също така да работят и в малките частни магазини за хранителни стоки. Във фирмите с персонал над 20 души саудитските граждани трябва да съставляват минимум 30 процента.
Оман също взема мерки за замяна на имигрантите със свои граждани /така например, през 2005 г. „оманизацията” обхваща шофьорите на автобуси, работещите на бензиностанциите, фризьорите, при това много частни фирми поемат задължението да наемат и да обучават омански граждани/, а това, според шефа на Министерството на икономиката на страната, е важна крачка по пътя към икономика с висока добавена стойност (high value added economy, т.е., към икономика с висока потребителска ценност), по пътя към намаляване на разминаването между доходите в частния и в държавния сектор. Оман е смятан за страна с най-големи постижения по пътя на „оманизацията”. Заетостта на гражданите на страната в частния сектор на икономиката е нараснала от 7% до 48% през периода от 1995 г. до 2005 г. В това отношение замяната на неквалифицираните и нискоквалифицирани чуждестранни работници с местни жители се явява приоритетно направление.
В същото време може да се каже, че в Катар, въпреки високия процент чужденци, мащабната трудова имиграция не е смятана за проблем. Засега числеността на местните работници, притежаващи едни или други необходими трудови навици, не отговаря на потребностите на пазара на труда. По данни на правителството на страната, за да може да бъде запазено настоящото равнище на икономически растеж, в продължение на идущите осем години трябва да бъдат създадени 586 хил. нови работни места. В Катар се вземат мерки, насочени към подобряване условията на труда както на местните граждани, така и на имигрантите. От 2004 г. е разрешено организирането на стачки /с изключение на работещите в газовия и петролния отрасъл/, разрешено е и създаването на работнически комитети.
В Кувейт също не се води рестриктивна политика по отношение на работещите имигранти. Макар че през 1997 г. е издадено постановление за замяна на 10% от чуждестранната работна сила с граждани на страната, то продължава да действа не повече от две години, тъй като няма възможност за намиране на достатъчно квалифицирани кувейтски граждани /но въпреки това успешно е повишена заетостта на гражданите в правителствения сектор/. След като през 2005 г. 700 трудови имигранти от Бангладеш, на които в продължение на пет месеца не била изплащана заплата, нахлули в посолството на своята страна и направили погром в зданието му, правителството на страната започва да разглежда предложенията на Министерството на труда за подобряване живота на имигрантите /главно на идващите от Индия, Шри-Ланка и Бангладеш/, за въвеждане на почивни дни за работещите в местните домакинства, както и за установяване на минимална работна заплата в частния сектор.
В Кралство Бахрейн също не се провежда ограничителна имиграционна политика. За стимулиране наемането на местни работници е въведено разпореждане, в силата на което всеки работодател, наемащ един чуждестранен работник, е задължен да наеме и двама местни работници. Обаче това довежда до сериозни негативни последици, включително до наемане на работници по фалшиви документи и т.н.
Няма съмнение, че в арабските монархии съществува необходимост от съществено реформиране на пазара на работната сила, особено на фона на високото равнище на безработица сред младежта. Притокът на евтина работна сила се явява като „охлаждащ” фактор за предприятията в техния стремеж да инвестират средства в технологиите за спестяване на труд и да създават нови места за местните работници, което увеличава добавената стойност на продукцията. Поощряването на заетостта в недържавния сектор, в който сега доминират чужденците, развитието на образованието и на програмите за повишаване на квалификацията – именно това са мерките, които биха могли да увеличат конкурентоспособността на местните граждани на пазара на труда, да ги подготвят за работа в условията на частния сектор на икономиката, не дотолкова „парникови”, колкото в държавния сектор. Това е необходимо, за да може да бъде премахнат основния източник на социално напрежение – безработицата, както и за да бъде намалена зависимостта на промишлените отрасли и на инфраструктурата на страната от чуждестранната работна сила. По този начин страните от Персийския залив биха получили възможност ефективно да използват доходите на работниците, които, по принцип, отиват зад граница под формата на парични преводи, а това не спомага за развитието на икономиката на дадената страна. Заради малките перспективи за трудоустройство, най-активните и квалифицирани слоеве от населението на монархиите от Персийския залив заминават зад граница и, в резултат на това, бюджетните разходи за тяхната подготовка не се компенсират.
Днес трябва да се има предвид, че в случай на възникване на каквито и да било икономически проблеми, като например, намаляване на доходите от износ на енергийни ресурси, при съществуващите в момента темпове на ръст на населението, социалните програми може да се превърнат в непосилно икономическо бреме в много арабски монархии.
Необходимостта да бъде решен проблема с трудовата имиграция е предизвикана не само от по-горе посочените вътрешни фактори /износът на валута, безработицата, социалното напрежение, низката производителност на труда, забавянето на модернизацията на производството, промяната на културния облик на коренното население предвид растящата имиграция от не мюсюлманските страни на Азия и т.н./, но и от външни фактори. В бъдеще, след като бъде завършен основния етап от развитието на инфраструктурата на страните от Персийския залив и в условията на излишък на евтина работна сила, и станат необходими ограничения на имиграцията, не е ясно, по какъв начин това ще се отрази на международните отношения с другите страни, в чиято икономика паричните преводи на работещите извън страната играят важна роля /като например Индия, Индонезия и други/.
Симптоматично е решението на Комитета на ССАДПЗ, що се отнася до вноса на чуждестранна работна сила (The Committee for Importing Foreign Workers of the Gulf Cooperation Council (GCC)), взето през юни тази година на съвещанието във връзка с въвеждането на забрана за внасяне на трудови имигранти от Филипините. Манила бе приела закон за налагане на глоба в размер от 13 долара на чуждестранните работодатели за един ден забавяне на работната заплата, дължима на филипинските работници. Беше въведен също така нов минимум на работната заплата: тя бе повишена от 200 долара до 400 долара на месец. Това предизвика възмущение сред агенциите за набиране на работна ръка в страните от Персийския залив и те изискаха от ССАДПЗ да забрани на филипинците да работят в страните-членки на тази организация, докато правителството на Филипините не промени своята политика. Според мнението на ръководителя на кувейтската делегация на съвещанието на Комитета на ССАДПЗ, този закон е предизборна акция на филипинското правителство и той ще окаже негативно влияние на страните, наемащи филипински работници. Въпреки това, обаче, предложението на агенциите за наемане на работна ръка да бъде въведена забрана за трудовото устройство на филипинските работници впоследствие бе отклонено. Очевидно е, че, предвид строителния бум през идущите 8-10 години, необходимостта да бъде наеман голям брой работници ще служи като определящ фактор на политиката спрямо трудовите имигранти, към които проявяват интерес агенциите за наемане на работна ръка. Филипинците са доста добре квалифицирани работници и не е много просто те да бъдат заменяни с имигранти от Шри Ланка или от Индонезия /които, обаче, поради по-низките им изисквания към заплащането започнаха да се търсят твърде много от страна на агенциите, набиращи работници за местните домакинства/. Очевидно е, че днес монархиите от Персийския залив не могат да си позволят рязко да намалят вноса на чуждестранна работна ръка и това може би ще даде възможност на някои южно азиатски страни да налагат своята политика, свързана с осигуряване на благосъстоянието на техните граждани в чужбина.
Показателна в това отношение бе също така войната от 1990-1991 г., когато Я. Арафат призова палестинците в Кувейт да сътрудничат на иракските окупационни власти. Нахлуването в страната бе подкрепено от мнозинството палестинци /включително от живущите на територията на Кувейт/, а това доказва негативната роля, която може да изиграе присъствието на голям брой изселници на територията на дадена страна. В хода на кувейтската криза над 800 хил. йеменци, 350 хил. палестинци, хиляди иракски и судански имигранти бяха прогонени от територията на Саудитска Арабия, както и от територията на останалите страни от Персийския залив. Въпреки това обаче се оказа, че в някои случаи не е възможно лесно да бъде намерена замяна на чуждестранните работници. Така например, в Саудитска Арабия египетските имигранти не успяха да заменят имигрантите от Йемен, заели особено място в икономиката на тази страна /преди всичко, в качеството на дребни търговци и на майстори по ремонта/.
Монархиите от Персийския залив осъзнават цялата важност на проблемите, свързани с трудовата имиграция. Днес някои професии са запазени само за местните граждани и се въвеждат специални квоти за трудовите имигранти. Обаче частният сектор е все така силно наситен с чужденци. Много предприятия просто не биха могли да работят без тях. В сферата на домакинската работа в Саудитска Арабия са заели дълготрайно своята ниша жени от Индонезия, Шри Ланка и Филипините. Гражданите на Саудитска Арабия са мнозинство единствено и главно в петролния отрасъл, в банковото дело и в отрасъла, свързан с авиацията /70-100%/. В Саудитска Арабия съществува голямо търсене на медицински сестри /през 2004 г. болниците са имали нужда от 100 хил. медицински сестри, обаче в този сектор са били заети само 1 хил. саудитски граждани и 53 хил. имигранти от Азия, Африка и западните страни/. Зависимост от чуждестранната работна ръка се наблюдава също така в сектора на туризма, където относителният дял на трудово заетите саудитски граждани е не повече от една четвърт. Въпреки програмите за „саудизация”, все още няма успехи по пътя на понижаване зависимостта от трудовите имигранти и в сектора на търговията на дребно. Промишленото производство също зависи от чуждестранната работна сила, макар че в този сектор се проявява тенденция към нарастване на заетостта на местните граждани /понастоящем 88% от заетите в промишления сектор са чужденци: работници, заети в производството на метал, цимент, стъкло, хранителни продукти, дрехи, изделия от пластмаса и нефтохимически продукти/. В същото време, много местни компании за оказване на такси услуги са фалирали в резултат на тази „саудизация”. Поданиците на кралството съставляват по-малко от 20% от заетите в държавния сектор на здравеопазването. А в частния сектор зависимостта от фармацевтите, лекарите и медицинските сестри, дошли от други страни е още по-голяма. По сведения на Министерството на здравеопазването, това в значителна степен е свързано с факта, че университетите и колежите на страната не могат да задоволят увеличаващото се търсене на специалисти в тази област.
Същите тези проблеми съществуват и в ОАЕ. Гражданите на страната на практика съставляват мнозинство единствено в сферата на обществената сигурност. Имигрантите от азиатските страни заемат над 87% от работните места в частния сектор /гражданите на Индия и Пакистан са около 70% от тях/. Практически всички работници в строителния отрасъл /около 500 хил. души/ - каменоделци, заварчици, водопроводчици, електротехници, са граждани на Индия, Бангладеш, Пакистан и други азиатски страни. Чужденците са преобладаващо мнозинство в сферата на домакинската работа /приблизително 600 хил. души, главно жени, граждани на Индонезия, Шри Ланка, Бангладеш, Индия, Филипините, Пакистан/. В сферата на услугите търсенето на работници продължава да се повишава. Интересен е фактът, че в резултат на обявената това лято амнистия 300 хил. нелегални имигранти са били принудени да напуснат територията на ОАЕ, а това веднага е намерило отражение върху строителния отрасъл, където се почувствал остър недостиг от работници. Според аналитиците строителните компании ще повишат ставката на работната заплата, за да привлекат в страната по-голям брой трудови имигранти от страните на Южна Азия.
В останалите страни от Персийския залив ситуацията е приблизително същата, а именно: засилено търсене на работници в строителния сектор, както и в сектора на услугите, което довежда до преобладаващ брой имигранти на съответните длъжности.
Оттук можем да направим извода, че в условията на глобализация и на ускорена интеграции на страните от ССАДПЗ в световната икономика, вносът на работна ръка в най-близко време ще се определя от икономически фактори. Не може да се очаква рязко намаляване на търсенето на чуждестранна работна ръка, дори в условията на осъществяване на програмите за национализация на икономически активното население. В по-далечна перспектива /най-вероятно, след края на строителния бум/, за да бъде намалена зависимостта от чуждестранната работна сила и за да бъде понижено равнището на безработицата сред местните граждани, правителствата на страните от Персийския залив ще подхождат по-подборно към имиграционната политика. Не е изключено те да започнат да заимстват от американския и от европейския опит в тази сфера /въвеждане на специални програми, поощряващи влизането в страната само на онези категории работници, от които икономиката изпитва нужда, от рода на програмата “Green card” в Германия/. Преди всичко, подобни нововъведения ще бъдат в интерес на Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн, и ОАЕ, в които безработицата сред младежта е особено висока. Мерките за решаване на проблема на трудовата имиграция биха могли да включват в себе си повишаване стойността на чуждестранната работна сила /чрез въвеждане на специален данък/, създаване на нови програми за повишаване квалификацията и навиците на гражданите, предоставяне на привилегии на предприемачите, наемащи на работа местни жители, програми за популяризиране на вакантните места, към които гражданите не проявяват особен интерес и т.н. Но засега икономиката на монархиите от Персийския залив не може да мине без евтината чуждестранна работна сила, най-малкото поради това, че сред местните жители малцина биха отишли да работят на строеж срещу 5-7 долара на ден. А и никой не бърза да вдига заплатите заради „придирчивите” граждани, когато на пазара на труда има много наивни и най-често неграмотни хора – индийци, пакистанци, филипинци и т.н., които мечтаят поне малко да подобрят условията на живот за себе си и за своето семейство.
В днешно време мащабната трудова имиграция в монархиите от Персийския залив не пречи на икономическите успехи на тези страни и дори спомага за тях, доколкото изгодите надвишават загубите. Така че в обозримо бъдеще не се предвижда намаляване обема на трудовата имиграция, а предвид икономическата целесъобразност /низко равнище на работната заплата и т.н./, както и предвид опасенията, предизвикани от терористическата заплаха, следва дори да очакваме увеличаване числеността на работниците от Южна и от Югоизточна Азия.
Численост на гражданите и на имигрантите в страните от ССАДПЗ, по данни на ООН, CIA World Factbook, 2006-2007, както и на други източници:
О.А. Скопич
превод от руски: Евгения Грекова
RSS Feed
