Петте арабски страни, най-често асоциирани с понятието „страните от Залива” са: Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман и ОАЕ (Обединените арабски емирства). Ирак, Саудитска Арабия и Иран също споделят част от крайбрежието и историята на Арабския (Персийския) залив. Измежду гореспоменатите страни, Оман има най-специфична история и култура, което я отличава в това отношение от другите държави. Тя също е и страната с най-малко крайбрежие, тъй като по-голямата част от Оман граничи с Оманския залив и Арабско море. Главният елемент, който обединява тези държави е историята на региона. Още от древни времена Заливът е бил важен морски път, който играе важна роля при запознаването на неговите обитателите с другите народи и цивилизации. Тогава те създали търговски връзки с Индия, а през Средновековието постигнали същото и с Китай. В периода след това били привлечени и европейските търговци, които плавали през Индийския океан и около югоизточна Азия. През XX век, откриването на огромни залежи петрол още веднъж превръща региона в кръстопът на модерния свят. Други много важни фактори,който силно сближават тези страни са религията, езикът и социалният ред. Официален език е арабският, а официалната и най-разпространена религия в региона е ислямът. Населението е съставено предимно от араби, като повечето от тях (с изключение на Оман и Бахрейн) следват сунитското направление в исляма. Поради факта, че това са предимно народи, живели в древността като племена, племенните връзки до една или друга степен са запазени и до днес. Това обяснява наличието на семейни връзки в политическите и икономически дейности. Всички държави в региона на Залива са с монархически модели на управление. Дори и някои от тях да имат демократични черти като избрана от народа законодателна власт Маджлис ал-умма - Националното събрание на Кувейт или Консултативния съвет в Катар, изпълнителната и законодателната власт са в ръцете на наследствените монарси във всяка от държавите на региона. Държавният глава (емирът или султанът) е този, който назначава министрите и може по своя преценка да ги замени.(1)
За да видим как тези управленски модели функционират и как исляма като водещ фактор в тези общества ги покровителства и управлява ще разгледаме малко по подробно някои от тях.
Султанатът Оман е единият от двата съществуващи султаната в света в наши дни. Населението на страната е съставено предимно от араби мюсюлмани, въпреки че има и не малка част от племето Балучи (2). Оман държи главно място по процент на раждаемост в региона. Официалният език е арабски, но също така се говорят английски, фарси и урду. Официална религия е ислямът като мнозинството изповядват ибадитското (3) направление в исляма. Ибадизмът се приближава до сунизма по ритуалите и вярванията, но се различава по концепцията за имама, който трябва да бъде избиран (както техния духовен водач), а не унаследяван. Останалите араби (които не са ибадити) и белучите са мюсюлмани сунити.
Политическото устройство на държавата представлява разнообразие от различни концепции, съчетани по такъв начин, както никъде другаде по света. Оман е бил, сега е и ще продължи да бъде ислямска държава. Животът тече под ритъма на исляма. Основен закон е „шериатът”(4). Страната се управлява от султан Кабуус (от 1970г.), който е държавен глава и главнокомандващ на армията. Въпреки че той действа и като министър председател, той има право да назначава такъв по своя преценка. През 1981г. султанът съставя Консултативно събрание, което през 1991г. е заменено от Консултативен съвет (Маджлис Ашшура (5) ) който се състои от 82 члена, чийто мандат трае три години. Те представляват отделните вилаети (провинции) на страната и ролята им е да обсъждат въпроси, свързани със законодателството и да дават съвети на султана. През 1994г. е дадено право на жени от няколко избирателни района да участват в Съвета. Любопитно е, че жените в Оман се ползват със сравнително голяма свобода, за разлика от положението им в останалите арабски държави. През 1996г. султан Кабуус обявява създаването на „основния закон” на султаната, който дава на гражданите основни права на словото, както и обявява създаването на Омански съвет (Маджлис Оман), който включва стария Консултативен съвет и нов Държавен съвет (Маджлис ад-даула). Той е съставен от 41 члена назначени от султана. Също така е дадено право на всички жени да участват в тези съвети.(6) Местното управление е поверено на традиционните валии (представители на султана) и общинските съвети. През 2000г. Консултативния съвет е разширен на 83 места избрани от 175000 назначени от султана избиратели (племенни водачи, интелектуалци и бизнесмени). Две години по късно султана разширява правото на глас като вече всички, които са над 21 години имат право да избират членове на Консултативния съвет. Страната има двудялова съдебна система: ислямски съдилища, основаващи се на ибадитската интерпретация на шериата, които се занимават със случаи, засягащи семейни и наследствени дела. Другите са светските съдилища, които се занимават с търговски въпроси. Също така има специализирани криминални и административни съдилища.
Образованието в страната след 1970г. бележи значителен напредък. Преди това са съществували едва 3 начални училища и много малко момичета са получавали образование. Но края на 90-те почти половината от децата посещават училища и половината от тях са момичета. Единственият университет (Университетът Султан Кабуус) е основан през 1986г. в столицата Маскат.
В областта на здравеопазването също се наблюдават редица промени вследствие на новия режим след 1970г. Построени са болници, здравни центрове и диспансери, снабдени с модерни технологии. Националните здравни грижи в страната се безплатни. Както в почти всички страни където исляма е водеща религия, включително и Оман, ислямският закон върви паралелно с гражданския кодекс.
Една от най-интересните черти на оманската култура и идентичност е уникалната форма на исляма – ибадизмът. За ибадитите всеки един е достоен да бъде имам (религиозен водач) стига да притежава съответните качества и същевременно да бъде добър администратор. Друга характерна черта на ибадитите е тяхната толерантност към другите. Те са много искрени и търпеливи, защото в миналото самите те са били потискани като малцинство. Поради частичната географска изолираност и силната идентификация с ибадизма и религиозната култура, Оман остава верен на предписанията на исляма от първите векове на неговото съществуване: консерватизъм, пуританство, толерантност и вярата в непринудеността - са отличителни черти на населението до днес. Поради това гражданите на Оман се разглеждат като социално равни.
През последния век, концепцията за демокрация се установи като господстваща политическа система в развиващия се свят. Оттук и идеята за „шура” (7) е допусната от мнозина да рационализира различните форми на парламентарно правителство в „света на исляма”. Въпреки че думата демокрация, в нейното модерно значение, в много арабски кръгове е синоним на „западната мисъл”, представата за общото съгласие и диалога между управляващи и управлявани датира още от появата на Корана. Той не дава специфични насоки за това как точно трябва да се провежда това съвещаване, но въпреки всичко Консултативният съвет (Маджлис аш-шура) в Оман е развит до голяма степен въз основа на ислямските мотиви за народовластие. Така превръщането на старата (на 14 века) концепция за „шура” в модерна, отговорна и представителна институция е положителна и новаторска интерпретация на традиционните вярвания. Практическото прилагане на ислямските идеи върху модерните концепции е отличителна черта на посоката към осъществяване на връзка между демокрацията и исляма, в която Оман се отправя и която понякога се оказва доста чувствителна. Въпреки че има среди, които се противопоставят на това политическите аспекти на исляма да се адаптират към модерния демократичен контекст, по-голямата част от населението на Оман приема представата, че съвещаването и развитието на консултативен механизъм са съвместими с техните дълго утвърдени теологични вярвания.(8)
Държавата Кувейт
Малкото емирство е разположено в северозападната част на Персийския залив между Ирак и Саудитска Арабия. Държавата Кувейт започва да съществува от началото на ХVІІІ век, когато племето Утуб мигрирало от вътрешността на арабския полуостров към територията на днешен Кувейт. 1756 е годината, която се смята за началото на съществуване на емирството. Тогава заселниците решили да издигнат за емир член от семейството Сабах. През ХІХ век страната се развива като независима търговска общност. Към края на века Абдула II решил да приобщи страната към Османската империя, но тя никога не е попадала под нейно господство. Тази политика била обърната при дошлия на власт след него роден брат Мубарак Велики. Това довело до недоволството на османлиите и той се принудил да търси връзки с британците и така, след избухването на Първата световна война Кувейт станал британски протекторат.
През 1961г. Кувейт получава независимост от Великобритания. Кувейт е парламентарно-конституционна монархия, в която емирът е глава на правителството и на държавата. От 1752г. страната е управлявана от член на семейството Сабах. Конституцията, приета през 1962г. налага директни избори за Националното събрание (Маджлис ал-умма)(9). Режимът на страната не е демократичен в истинския смисъл на понятието, защото парламента не се оглавява от министър-председателя, а от наследствен емир. Въпреки всичко гражданите на Кувейт се радват на повече права и свободи от тези на гражданите в другите недемократични страни в региона. Емирът на държавата е Сабах IV Ал Ахмад Ал Джабер Ас-сабах. Правомощията му са определени от конституцията и сред тях са: назначаването на министър председател (който реално няма власт), правото да разпуска парламента, да прокарва закони и да назначава военни офицери. Той притежава имунитет, личността му е неприкосновена и поради това е забранено критикуването му в пресата и медиите. Емирът управлява чрез Министерски съвет – съставен главно от членове на семейството – които той самият назначава. Законодателната власт на страната е в ръцете на Националното събрание, което е контролирано условно от министър-председателя. Поради забраната за съществуване на политически партии, в страната съществуват няколко политически фракции, които заедно с независими кандидати влизат в състава на събранието. Трите основни блока са:
- Ислямски блок – съставен предимно от салафити(10) и членове на организацията Мюсюлмански братя(11). Той е най-влиятелният блок в събранието с около 17 члена избрани през 2006г. Главната им цел е пълното връщане на ислямския закон – Шериата.
- Популистки (12) социалистически блок - коалиция от независими и други националистични групи от по-ниската и средната класа. Държат 20 места в сегашното събрание.
- Либерален блок – най-слабата фракция (4 места). Те поддържат правото на жените на вот(13) и други либерални искания.
Националното събрание се състои от 50 места и се избира за период от 4 години. На членовете на Министерския съвет и на министър-председателя е гарантирано автоматично участие в събранието. По този начин броят на местата в събранието нараства съобразно броя на действащите министри. Изпълнителната власт в Кувейт е в ръцете на Емира и Министерския съвет (Кабинет). Той се оглавява от министър-председателя, назначен от емира. Министрите в съвета се назначават от емира по препоръки на министър-председателя. Кабинетът контролира държавните институции и е отговорен за политиката на правителството и за нейното изпълнение. Всеки министър заема един или два министерски поста и е отговорен пред емира и Националното събрание. Освен изпълнителната власт, която Кабинетът притежава, той може да обявява военно положение и да прокарва закони, когато Националното събрание не е свикано или мандатът му е изтекъл, да обявява амнистия и да издава изпълнителни и административни разпоредби.
Важна роля в държавата изпълнява Министерството на религиозните дарения и ислямските въпроси (Министерство на вакъфите). Основано е през 1945г. и има около 2400 служители. Вторият член от конституцията на страната гласи: „Религията на държавата Кувейт е ислямът и шериатът е главния законов източник”. А чл. 35 гласи, че свободата на вероизповеданието в страната е пълна, стига тя да не е в конфликт с публичните морални принципи и норми. Държавата защитава свободата на религията съобразно установени принципи. Министерството представлява религиозния форум на Кувейт и на местно ниво се грижи за джамиите, наблюдава ги и ги подготвя за поклонници. Също така наема имами, кхатииби (проповедници) и мюезини (призоваващи към молитва). На международно ниво министерството поддържа ислямски центрове, училища и институти с материална и морална подкрепа. Предлага им пряка помощ като организира публични дарения. Наблюдава поклонението в Мека - хадж. Приготвя религиозно информативни програми за телевизията по време на големите мюсюлмански празници, организира лекции и симпозиуми координирани с други правителствени агенции като Министерството на отбраната, на вътрешните работи, на социалните въпроси и министерството на образованието.
Правната система на Кувейт има няколко източника. Семейните и наследствените закони се основават главно на шериата, а Търговският и Криминалният закони, макар и също повлияни от ислямския закон, използват заемки от европейските граждански и общи закони, както и от правните кодекси на бившата Османска империя, а също и от тези на другите арабски страни, които от своя страна също са силно повлияни от европейските закони. Има съдилища на първа инстанция - след тях са апелативните съдилища като съществува и Висш съдебен съвет. Доста често емирът се оказва последната съдебна инстанция по някой казус.
Кувейт е с добре развита система на социално подпомагане. Нуждаещите се получават помощи, на инвалидите се предоставят заеми за започване на бизнес, а инвалидите в тежко състояние получават безплатно лечение и терапия. Министерството на социалните въпроси предлага програма, която осигурява адекватно, достъпно за всички настаняване в напълно оборудвани модерни общежития - за гражданите с ограничени доходи. Държавата притежава също и много добре развита здравна система. През 1976г. страната основава „Фонд за бъдещите поколения”, за който се заделят 10% от годишния приход на Кувейт. Но по време на иракската окупация, правителството сметнало за необходимо той да бъде спрян.(14)
Арабската култура и традиции, закотвени от исляма са сигурната основа, върху която е изградена държавата Кувейт. Метаморфозата, настъпила в живота на местните след откриването на петрола и иракската агресия не са успели за обезобразят идентичността на кувейтския граждани. Начинът на живот на кувейтското общество може да бъде разбран в рамките на ислямската религия и арабските традиции и местни обичаи. Модернизацията е променила някои аспекти от живота - облеклото, занаятите, но пък други са устояли на изпитанието на времето. Отличителната идентичност на кувейтския народ е останала непокътната - опорната точка, около която се върти социалния и обществен живот продължава да бъде семейството. Събирания и обеди с цялото семейство и приятели са нещо обичайно. В сърцето на кувейтската култура стои събирането - диуания(15). Хората често се събират в традиционните кафенета наречени макана. Една очарователна бедуинска традиция е дресирането на ястреби и използването им за лов. Много кувейтци отглеждат ястреби и ги използват за лов, съхранявайки традицията.
Образцовият начин на живот на кувейтското общество е смес от старо и ново, от модерно и традиционно, преплетени по начин, който не ги противопоставя, а ги допълва.
Заключение
Страните от Залива са безспорно един от примерите за това как протича развитието на народи, обединени от исляма и арабския си произход в условията на модерността, натиска на свръхсилите в лицето на Западните държави и желанието им за покровителстване над света и използване на ресурсите. Въпреки че се различават по своето държавно устройство, между държавите от Персийския залив има и доста прилики, като например това, че каквито и елементи на демокрация да се налагат в политическите им системи, тези държави остават монархии, а ислямът продължава да играе водеща роля в политиката, икономиката и във всички други сфери на живота. Казано накратко: животът продължава да тече в ритъма на исляма. Приливът на средства вследствие на експлоатацията на петрола и бързата модернизация не са успели да пречупят самосъзнанието на арабите и да променят техните традиции. Това свидетелства за силната роля, която ислямът е изиграл и продължава да играе за запазване на идентичността и самочувствието на арабите през вековете.
Бележки:
1 По Helen Chapin Metz (ed.), Persian Gulf States: Country Studies
2 Балучи (Beluchi) – номадска племенна група говореща езика „балучи”. Броят им възлиза на около 4.8 млн души, като по-голямата част от тях обитава Балучистан (област в Пакистан). Също така се срещат в Иран, Афганистан, Бахрейн и Индия. Изповядват исляма.
3 Ибадити – умерен клон на хариджитското направление в исляма.
4 Шериат – основният ислямски закон
5 Маджлис аш-шура – от арабски مجلس الشورى
6 По Ian Skeet, Oman: Politics and Development
7 От арабски – شورى означава: съвещание
8 По Carol J. Riphenburg, Oman: Political Development in a Changing World
9 От арабски – مجلس الأمة
10 Салафизъм – سلفیة - пуританско фундаменталистко движение в исляма
11 Мюсюлмански братя – الاخوان المسلمون - ислямистко движение, създало няколко религиозни и политически интернационални организации в Близкия Изток
12 на арабски - شعبيّ - народен
13 На 16 май 2005 г. Националното събрание приема закон, който дава право на жените да гласуват в изборите и да участват в събранието, стига участието им да не влиза в противоречие с ислямския закон - шериата.
14 По Rosemarie Said Zahlan, The Making of the Modern Gulf States
15 Диуания – от ар.ез. – обичайни събирания на мъже – обикновено в палатка или в празна стая на къщата на домакина, основно назначена за тази цел. На тези събирания се обсъждат всякакви теми, играят се игри и т.н.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Encyclopedia Britannica. Encyclopedia Britannica 2007 Ultimate Reference Suite. Chicago: Encyclopedia Britannica, 2007
2. Esposito, J.(ed.), The Oxford History of Islam, Oxford
3. Cyril Glasse (editor), The Encyclopedia of Islam, London, 1990
4. Helen Chapin Metz (ed.), Persian Gulf States: Country Studies, 3rd ed. (1994)
5. John Bulloch, The Persian Gulf Unveiled (also published as The Gulf, 1984)
6. Richard Schofield (ed.), Territorial Foundations of the Gulf States (1994)
7. F. Gregory Gause III, Oil Monarchies: Domestic and Security Challenges in the Arab Gulf States (1994)
8. Carol J. Riphenburg, Oman: Political Development in a Changing World (1998)
9. Ian Skeet, Oman: Politics and Development (1992)
10.Calvin H. Allen, Jr., Oman: The Modernization of the Sultanate (1987)
11. S.B. Miles, The Countries and Tribes of the Persian Gulf, 2 vol. (1919, reprinted in 1 vol., 1994)
12. Rosemarie Said Zahlan, The Making of the Modern Gulf States, rev. and updated ed. (1998)
13. Jacqueline S. Ismael, Kuwait: Dependency and Class in a Rentier State, 2nd ed. (1993)
14. http://www.kuwait-info.com
15. http://www.nationsencyclopedia.com/Asia-and-Oceania/Oman-GOVERNMENT.html
16. http://www.omaninfo.com/oman/policy.asp__
Султанатът Оман е единият от двата съществуващи султаната в света в наши дни. Населението на страната е съставено предимно от араби мюсюлмани, въпреки че има и не малка част от племето Балучи (2). Оман държи главно място по процент на раждаемост в региона. Официалният език е арабски, но също така се говорят английски, фарси и урду. Официална религия е ислямът като мнозинството изповядват ибадитското (3) направление в исляма. Ибадизмът се приближава до сунизма по ритуалите и вярванията, но се различава по концепцията за имама, който трябва да бъде избиран (както техния духовен водач), а не унаследяван. Останалите араби (които не са ибадити) и белучите са мюсюлмани сунити.
Политическото устройство на държавата представлява разнообразие от различни концепции, съчетани по такъв начин, както никъде другаде по света. Оман е бил, сега е и ще продължи да бъде ислямска държава. Животът тече под ритъма на исляма. Основен закон е „шериатът”(4). Страната се управлява от султан Кабуус (от 1970г.), който е държавен глава и главнокомандващ на армията. Въпреки че той действа и като министър председател, той има право да назначава такъв по своя преценка. През 1981г. султанът съставя Консултативно събрание, което през 1991г. е заменено от Консултативен съвет (Маджлис Ашшура (5) ) който се състои от 82 члена, чийто мандат трае три години. Те представляват отделните вилаети (провинции) на страната и ролята им е да обсъждат въпроси, свързани със законодателството и да дават съвети на султана. През 1994г. е дадено право на жени от няколко избирателни района да участват в Съвета. Любопитно е, че жените в Оман се ползват със сравнително голяма свобода, за разлика от положението им в останалите арабски държави. През 1996г. султан Кабуус обявява създаването на „основния закон” на султаната, който дава на гражданите основни права на словото, както и обявява създаването на Омански съвет (Маджлис Оман), който включва стария Консултативен съвет и нов Държавен съвет (Маджлис ад-даула). Той е съставен от 41 члена назначени от султана. Също така е дадено право на всички жени да участват в тези съвети.(6) Местното управление е поверено на традиционните валии (представители на султана) и общинските съвети. През 2000г. Консултативния съвет е разширен на 83 места избрани от 175000 назначени от султана избиратели (племенни водачи, интелектуалци и бизнесмени). Две години по късно султана разширява правото на глас като вече всички, които са над 21 години имат право да избират членове на Консултативния съвет. Страната има двудялова съдебна система: ислямски съдилища, основаващи се на ибадитската интерпретация на шериата, които се занимават със случаи, засягащи семейни и наследствени дела. Другите са светските съдилища, които се занимават с търговски въпроси. Също така има специализирани криминални и административни съдилища.
Образованието в страната след 1970г. бележи значителен напредък. Преди това са съществували едва 3 начални училища и много малко момичета са получавали образование. Но края на 90-те почти половината от децата посещават училища и половината от тях са момичета. Единственият университет (Университетът Султан Кабуус) е основан през 1986г. в столицата Маскат.
В областта на здравеопазването също се наблюдават редица промени вследствие на новия режим след 1970г. Построени са болници, здравни центрове и диспансери, снабдени с модерни технологии. Националните здравни грижи в страната се безплатни. Както в почти всички страни където исляма е водеща религия, включително и Оман, ислямският закон върви паралелно с гражданския кодекс.
Една от най-интересните черти на оманската култура и идентичност е уникалната форма на исляма – ибадизмът. За ибадитите всеки един е достоен да бъде имам (религиозен водач) стига да притежава съответните качества и същевременно да бъде добър администратор. Друга характерна черта на ибадитите е тяхната толерантност към другите. Те са много искрени и търпеливи, защото в миналото самите те са били потискани като малцинство. Поради частичната географска изолираност и силната идентификация с ибадизма и религиозната култура, Оман остава верен на предписанията на исляма от първите векове на неговото съществуване: консерватизъм, пуританство, толерантност и вярата в непринудеността - са отличителни черти на населението до днес. Поради това гражданите на Оман се разглеждат като социално равни.
През последния век, концепцията за демокрация се установи като господстваща политическа система в развиващия се свят. Оттук и идеята за „шура” (7) е допусната от мнозина да рационализира различните форми на парламентарно правителство в „света на исляма”. Въпреки че думата демокрация, в нейното модерно значение, в много арабски кръгове е синоним на „западната мисъл”, представата за общото съгласие и диалога между управляващи и управлявани датира още от появата на Корана. Той не дава специфични насоки за това как точно трябва да се провежда това съвещаване, но въпреки всичко Консултативният съвет (Маджлис аш-шура) в Оман е развит до голяма степен въз основа на ислямските мотиви за народовластие. Така превръщането на старата (на 14 века) концепция за „шура” в модерна, отговорна и представителна институция е положителна и новаторска интерпретация на традиционните вярвания. Практическото прилагане на ислямските идеи върху модерните концепции е отличителна черта на посоката към осъществяване на връзка между демокрацията и исляма, в която Оман се отправя и която понякога се оказва доста чувствителна. Въпреки че има среди, които се противопоставят на това политическите аспекти на исляма да се адаптират към модерния демократичен контекст, по-голямата част от населението на Оман приема представата, че съвещаването и развитието на консултативен механизъм са съвместими с техните дълго утвърдени теологични вярвания.(8)
Държавата Кувейт
Малкото емирство е разположено в северозападната част на Персийския залив между Ирак и Саудитска Арабия. Държавата Кувейт започва да съществува от началото на ХVІІІ век, когато племето Утуб мигрирало от вътрешността на арабския полуостров към територията на днешен Кувейт. 1756 е годината, която се смята за началото на съществуване на емирството. Тогава заселниците решили да издигнат за емир член от семейството Сабах. През ХІХ век страната се развива като независима търговска общност. Към края на века Абдула II решил да приобщи страната към Османската империя, но тя никога не е попадала под нейно господство. Тази политика била обърната при дошлия на власт след него роден брат Мубарак Велики. Това довело до недоволството на османлиите и той се принудил да търси връзки с британците и така, след избухването на Първата световна война Кувейт станал британски протекторат.
През 1961г. Кувейт получава независимост от Великобритания. Кувейт е парламентарно-конституционна монархия, в която емирът е глава на правителството и на държавата. От 1752г. страната е управлявана от член на семейството Сабах. Конституцията, приета през 1962г. налага директни избори за Националното събрание (Маджлис ал-умма)(9). Режимът на страната не е демократичен в истинския смисъл на понятието, защото парламента не се оглавява от министър-председателя, а от наследствен емир. Въпреки всичко гражданите на Кувейт се радват на повече права и свободи от тези на гражданите в другите недемократични страни в региона. Емирът на държавата е Сабах IV Ал Ахмад Ал Джабер Ас-сабах. Правомощията му са определени от конституцията и сред тях са: назначаването на министър председател (който реално няма власт), правото да разпуска парламента, да прокарва закони и да назначава военни офицери. Той притежава имунитет, личността му е неприкосновена и поради това е забранено критикуването му в пресата и медиите. Емирът управлява чрез Министерски съвет – съставен главно от членове на семейството – които той самият назначава. Законодателната власт на страната е в ръцете на Националното събрание, което е контролирано условно от министър-председателя. Поради забраната за съществуване на политически партии, в страната съществуват няколко политически фракции, които заедно с независими кандидати влизат в състава на събранието. Трите основни блока са:
- Ислямски блок – съставен предимно от салафити(10) и членове на организацията Мюсюлмански братя(11). Той е най-влиятелният блок в събранието с около 17 члена избрани през 2006г. Главната им цел е пълното връщане на ислямския закон – Шериата.
- Популистки (12) социалистически блок - коалиция от независими и други националистични групи от по-ниската и средната класа. Държат 20 места в сегашното събрание.
- Либерален блок – най-слабата фракция (4 места). Те поддържат правото на жените на вот(13) и други либерални искания.
Националното събрание се състои от 50 места и се избира за период от 4 години. На членовете на Министерския съвет и на министър-председателя е гарантирано автоматично участие в събранието. По този начин броят на местата в събранието нараства съобразно броя на действащите министри. Изпълнителната власт в Кувейт е в ръцете на Емира и Министерския съвет (Кабинет). Той се оглавява от министър-председателя, назначен от емира. Министрите в съвета се назначават от емира по препоръки на министър-председателя. Кабинетът контролира държавните институции и е отговорен за политиката на правителството и за нейното изпълнение. Всеки министър заема един или два министерски поста и е отговорен пред емира и Националното събрание. Освен изпълнителната власт, която Кабинетът притежава, той може да обявява военно положение и да прокарва закони, когато Националното събрание не е свикано или мандатът му е изтекъл, да обявява амнистия и да издава изпълнителни и административни разпоредби.
Важна роля в държавата изпълнява Министерството на религиозните дарения и ислямските въпроси (Министерство на вакъфите). Основано е през 1945г. и има около 2400 служители. Вторият член от конституцията на страната гласи: „Религията на държавата Кувейт е ислямът и шериатът е главния законов източник”. А чл. 35 гласи, че свободата на вероизповеданието в страната е пълна, стига тя да не е в конфликт с публичните морални принципи и норми. Държавата защитава свободата на религията съобразно установени принципи. Министерството представлява религиозния форум на Кувейт и на местно ниво се грижи за джамиите, наблюдава ги и ги подготвя за поклонници. Също така наема имами, кхатииби (проповедници) и мюезини (призоваващи към молитва). На международно ниво министерството поддържа ислямски центрове, училища и институти с материална и морална подкрепа. Предлага им пряка помощ като организира публични дарения. Наблюдава поклонението в Мека - хадж. Приготвя религиозно информативни програми за телевизията по време на големите мюсюлмански празници, организира лекции и симпозиуми координирани с други правителствени агенции като Министерството на отбраната, на вътрешните работи, на социалните въпроси и министерството на образованието.
Правната система на Кувейт има няколко източника. Семейните и наследствените закони се основават главно на шериата, а Търговският и Криминалният закони, макар и също повлияни от ислямския закон, използват заемки от европейските граждански и общи закони, както и от правните кодекси на бившата Османска империя, а също и от тези на другите арабски страни, които от своя страна също са силно повлияни от европейските закони. Има съдилища на първа инстанция - след тях са апелативните съдилища като съществува и Висш съдебен съвет. Доста често емирът се оказва последната съдебна инстанция по някой казус.
Кувейт е с добре развита система на социално подпомагане. Нуждаещите се получават помощи, на инвалидите се предоставят заеми за започване на бизнес, а инвалидите в тежко състояние получават безплатно лечение и терапия. Министерството на социалните въпроси предлага програма, която осигурява адекватно, достъпно за всички настаняване в напълно оборудвани модерни общежития - за гражданите с ограничени доходи. Държавата притежава също и много добре развита здравна система. През 1976г. страната основава „Фонд за бъдещите поколения”, за който се заделят 10% от годишния приход на Кувейт. Но по време на иракската окупация, правителството сметнало за необходимо той да бъде спрян.(14)
Арабската култура и традиции, закотвени от исляма са сигурната основа, върху която е изградена държавата Кувейт. Метаморфозата, настъпила в живота на местните след откриването на петрола и иракската агресия не са успели за обезобразят идентичността на кувейтския граждани. Начинът на живот на кувейтското общество може да бъде разбран в рамките на ислямската религия и арабските традиции и местни обичаи. Модернизацията е променила някои аспекти от живота - облеклото, занаятите, но пък други са устояли на изпитанието на времето. Отличителната идентичност на кувейтския народ е останала непокътната - опорната точка, около която се върти социалния и обществен живот продължава да бъде семейството. Събирания и обеди с цялото семейство и приятели са нещо обичайно. В сърцето на кувейтската култура стои събирането - диуания(15). Хората често се събират в традиционните кафенета наречени макана. Една очарователна бедуинска традиция е дресирането на ястреби и използването им за лов. Много кувейтци отглеждат ястреби и ги използват за лов, съхранявайки традицията.
Образцовият начин на живот на кувейтското общество е смес от старо и ново, от модерно и традиционно, преплетени по начин, който не ги противопоставя, а ги допълва.
Заключение
Страните от Залива са безспорно един от примерите за това как протича развитието на народи, обединени от исляма и арабския си произход в условията на модерността, натиска на свръхсилите в лицето на Западните държави и желанието им за покровителстване над света и използване на ресурсите. Въпреки че се различават по своето държавно устройство, между държавите от Персийския залив има и доста прилики, като например това, че каквито и елементи на демокрация да се налагат в политическите им системи, тези държави остават монархии, а ислямът продължава да играе водеща роля в политиката, икономиката и във всички други сфери на живота. Казано накратко: животът продължава да тече в ритъма на исляма. Приливът на средства вследствие на експлоатацията на петрола и бързата модернизация не са успели да пречупят самосъзнанието на арабите и да променят техните традиции. Това свидетелства за силната роля, която ислямът е изиграл и продължава да играе за запазване на идентичността и самочувствието на арабите през вековете.
Бележки:
1 По Helen Chapin Metz (ed.), Persian Gulf States: Country Studies
2 Балучи (Beluchi) – номадска племенна група говореща езика „балучи”. Броят им възлиза на около 4.8 млн души, като по-голямата част от тях обитава Балучистан (област в Пакистан). Също така се срещат в Иран, Афганистан, Бахрейн и Индия. Изповядват исляма.
3 Ибадити – умерен клон на хариджитското направление в исляма.
4 Шериат – основният ислямски закон
5 Маджлис аш-шура – от арабски مجلس الشورى
6 По Ian Skeet, Oman: Politics and Development
7 От арабски – شورى означава: съвещание
8 По Carol J. Riphenburg, Oman: Political Development in a Changing World
9 От арабски – مجلس الأمة
10 Салафизъм – سلفیة - пуританско фундаменталистко движение в исляма
11 Мюсюлмански братя – الاخوان المسلمون - ислямистко движение, създало няколко религиозни и политически интернационални организации в Близкия Изток
12 на арабски - شعبيّ - народен
13 На 16 май 2005 г. Националното събрание приема закон, който дава право на жените да гласуват в изборите и да участват в събранието, стига участието им да не влиза в противоречие с ислямския закон - шериата.
14 По Rosemarie Said Zahlan, The Making of the Modern Gulf States
15 Диуания – от ар.ез. – обичайни събирания на мъже – обикновено в палатка или в празна стая на къщата на домакина, основно назначена за тази цел. На тези събирания се обсъждат всякакви теми, играят се игри и т.н.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Encyclopedia Britannica. Encyclopedia Britannica 2007 Ultimate Reference Suite. Chicago: Encyclopedia Britannica, 2007
2. Esposito, J.(ed.), The Oxford History of Islam, Oxford
3. Cyril Glasse (editor), The Encyclopedia of Islam, London, 1990
4. Helen Chapin Metz (ed.), Persian Gulf States: Country Studies, 3rd ed. (1994)
5. John Bulloch, The Persian Gulf Unveiled (also published as The Gulf, 1984)
6. Richard Schofield (ed.), Territorial Foundations of the Gulf States (1994)
7. F. Gregory Gause III, Oil Monarchies: Domestic and Security Challenges in the Arab Gulf States (1994)
8. Carol J. Riphenburg, Oman: Political Development in a Changing World (1998)
9. Ian Skeet, Oman: Politics and Development (1992)
10.Calvin H. Allen, Jr., Oman: The Modernization of the Sultanate (1987)
11. S.B. Miles, The Countries and Tribes of the Persian Gulf, 2 vol. (1919, reprinted in 1 vol., 1994)
12. Rosemarie Said Zahlan, The Making of the Modern Gulf States, rev. and updated ed. (1998)
13. Jacqueline S. Ismael, Kuwait: Dependency and Class in a Rentier State, 2nd ed. (1993)
14. http://www.kuwait-info.com
15. http://www.nationsencyclopedia.com/Asia-and-Oceania/Oman-GOVERNMENT.html
16. http://www.omaninfo.com/oman/policy.asp__
RSS Feed
