Огромна роля за формиране нормите на арабския етикет са изиграли ценностите, обичаите и традициите на бедуинското общество, когато самият чергарски живот в тежките климатични условия на Арабския полуостров е подсказвал оптималните правила на поведение. Достатъчно е да си припомним забраната за хранителна употреба на свинското месо, каквато забрана се съдържа в Корана. Мнозина учени са склонни да смятат, че тази забрана е възникнала във връзка с факта, че при голяма горещина свинското месо бързо се разваля и много лесно става причина за хранителни отравяния.

Какво означава етикетът
Етикетът, това е установеният начин на поведение в обществото. Това понятие включва в себе си „кодекс от писани и неписани правила, чието нарушаване пречи на нормалния ход на нещата”. Към тези правила можем да отнесем и речевите формулировки за приветствие, за сбогуване, за благодарност, за извинение, жестовете и позите на участващите в общуването, както и много други неща.   
Най-често до неразбиране води именно тълкуването на чуждите обичаи през призмата на нашите собствени обичаи.
Така например, в Алжир и Египет след сполучлива шега или остроумен израз е прието да подадеш дланта си на събеседника, по която събеседникът удря със своята длан, докато при руснаците, например, протегнатата ръка се възприема като намерение да се сбогуваш със събеседника си, така че те започват да стискат ръката на събеседника си, с което предизвикват огромното му недоумение.
Съвременният етикет в арабския свят е повлиян от няколко фактора, така че ще ги разгледаме всички един след друг.

Арабският етикет и Ислямът
Както е известно, Ислямът е държавна религия в по-голямата част от арабските страни. От теоретическа гледна точка, животът на всеки мюсюлманин, всяко негово действие, и дори и мислите му са регламентирани от Корана и от суната. В мюсюлманския свят Коранът винаги е оказвал и до днес продължава да оказва огромно влияние върху формирането на човешката личност. Той играе важна роля:

  1. в изграждането на отношението на човека към другите хора;
  2. в изграждането на отношението му към света като цяло;
  3. във формирането на неговите норми на поведение и на общуване.
  Ислямът поставя своя отпечатък дори върху другите религиозни вероизповедания в арабския свят. Така например, под въздействието на процеса на ислямизация, християнската църква в Египет е придобила някои черти, присъщи на Исляма: влизайки в църквата, коптите може и да не свалят шапки, затова пък много често свалят обувките си на влизане.

Арабският етикет и бедуинският кодекс на честта
Арабският етикет до голяма степен се е създал в резултат на наслагване на морално-етичните норми на исляма върху бедуинския кодекс на честта. В качеството на етичен идеал в обществото на до ислямска Арабия се е явявало понятието за „храброст и почтеност” – муравва. С помощта на този дневно арабски термин е бил означаван сборът от качества на истинския мъж, а именно:

·    доблест,
·    великодушие,
·    щедрост,
·    умение да обича,
·    красноречие,
·    вярност на дадената дума.

Обаче до ислямската муравва и ислямските норми не са тъждествени. Така например, кораническият идеал на щедростта принципно се отличава от идеала на бедуинската поезия за щедрост преди всичко с това, че Мухаммад проповядва осмислената щедрост. Докато обикновеният бедуин, представителят на до ислямското общество, е могъл заради своя гост да заколи единствената си камила и по този начин практически да лиши цялото си семейство от цялото му имущество, то за Мухаммад щедростта в никакъв случай не е самоцел.
В Корана се освещава щедростта, обаче заедно с това се порицава разточителството. Според Корана, в това отношение човек трябва да се придържа към златната среда. „И онези, които, харчейки, не са нито разточителни, нито скъперници, а се придържат към правилната среда”.(XXV, 67. Коранът, Превод на И.В. Порохова). Именно осветените от своята традиционност етични норми на бедуинското общество са формирали етичния идеал на Корана.

Арабският етикет: Запознанство с араби 
При запознаването с араби, също както и с представители на много други култури, се спазва определен ритуал.
Независимо от своята възраст и положение, мъжът винаги пръв се представя на жената.   
По-младите по възраст или по-низшите по служебно положение следва да се представят на по-възрастните или по-висшите: юношата пръв се представя на мъжа, а мъжът – на шейха и т.н.
Ако запознаващите се са равни по възраст и положение, нежененият следва пръв да се представи на женения, а неомъжената жена – на омъжената.
Сам човек пръв се представя на група хора. Жената се представя първа на съпружеската двойка.
След представянето онзи, на когото представят ново познанство, следва да каже фурса саида, което се превежда като „много ми е приятно да се запознаем” или „радвам се, че се запознах с Вас”. В буквален превод, фурса саида означава „щастлив случай”.
При запознаване и при среща е прието хората да си стиснат един на друг ръцете. Обичаят на ръкостискането има древна история и дълбок смисъл. При това самият факт, че за ръкостискане следва да се подаде дясната ръка, не е случаен. Та нали именно дясната ръка винаги е стискала дръжката на меча. Като я протяга при среща с друг човек, той по този начин е показвал, че има добри намерения.
При среща мъжете се прегръщат и се докосват един друг най-напред с едната буза, а после – с другата, като при това се потупват по гърба и по раменете. Ако мъжете не са се виждали много отдавна и са достатъчно близки познати, обикновено те се приветстват с трикратна целувка по двете бузи, като се прегръщат при това. На Запад се смята за общоприето при среща и дори при запознанство мъжът да целуне жената по бузата. От гледна точка на арабския етикет, а по-широко погледнато – на ислямския етикет изобщо, подобни действия са абсолютно неприемливи.
Арабските жени силно се смущават, когато, например, по време на дипломатически прием, започват да целуват ръцете им, протегнати да ръкостискане, в знак на уважение и приветствие. В своята книга „Общуване с хората и етикет” египетският дипломат Абдел Фаттах Мухаммад Шаббана съветва примерната арабска жена да не протяга ръка, а да се ограничи с кимване на глава. И при това да гледа винаги да държи в ръцете си чантичка или кърпичка. Това ще бъде знак за „недосетливите” представители на западната култура, че тя няма намерение да подава ръка за целувка.

Арабският етикет и времето
В последно време преговорите се превръщат в част от нашия всекидневен живот. И при това е особено важно умението да поддържаме лични контакти с арабските ни партньори. Нали за арабите няма нищо по-важно от човешкото общуване. Лесно ще забележите това във всекидневието, например, когато влезете в който и да било магазин. За продавача-арабин самият процес на пазарлък и на разговор с покупателя понякога е по-важен дори от крайния резултат.
Изобщо за арабите е присъщо по-спокойно отношение към времето, в сравнение с европейците. Затова, ако вашето стандартно делово посещение в някоя арабска страна е предвидено по часовник, трябва да сте готови за това, че програмата ви постоянно ще бъде нарушавана. Не следва да ограничавате с времеви рамки каквито и да било преговори и срещи, а най-добре предварително да  изхождате от мисълта, че непременно ще възникне някакво забавяне. Това понякога дразни представителите на западната култура, обаче ако започнете да настоявате да бъде точно изпълнен времевия график на посещението, например, у вашия арабски партньор може да се създаде впечатлението, че той си има работа с изключително нетърпелив човек и, при това, крайно взискателен.  

Кой влиза пръв в шатрата    
Когато влезете в офиса на своя арабски партньор в определения ви час, напълно е възможно да не го заварите там. Но можете да бъдете напълно сигурен, че персоналът на фирмата му ще ви посрещне добре. Ако ви предложат кафе, те ще ви го сервират в малка чашка, при това ще ви доливат кафе дотогава, докато не сложите чашката обратно на подноса, като предварително я поклатите, хванали я с палеца и показалеца. 
Ако вашият арабски партньор е дошъл да ви посрещне на вратата, то, след като ви е съпроводил до своя кабинет, той най-вероятно ще влезе пръв вътре, вместо да пусне пред себе си гостите, както предписват западните обичаи. Тази традиция произхожда от древността, когато бедуинът, поканил гости в шатрата си, пръв влиза вътре, за да покаже, че в нея е безопасно и няма засада.
Ако сте тръгнали нанякъде заедно с араби, трябва да помните, че преимущество има онзи, който се намира отдясно. Затова при влизане, излизане, при качване в асансьора и т.н., пръв започва движението онзи, който се движи отдясно.

„Разпитите”  
По време на преговори арабите се стараят да създадат атмосфера на взаимно доверие. Като радушно посрещат своя приятел, делови партньор или просто непознат човек, арабите особено много ценят същото внимание да се проявява и към самите тях. Встъпителната част от деловата среща – приветствия, въпроси, размяна на дежурни фрази, продължава доста дълго. В арабско езичните страни, независимо дали става дума за разговор по телефона, за среща в учреждение или на улицата, според арабския етикет е прието постоянно да разпитваш събеседника си за неговите успехи, за неговото здраве, за семейството му… Подобен „разпит” може и да дразни европееца, обаче той е много важен за арабите. Той стои в основата на техния етикет и на тяхната култура. При това дежурните въпроси в никакъв случай не предполагат разгърнати подробни отговори. Отговорите трябва да са кратки, а понякога чисто ритуални.

Лявата ръка 
Когато пребивавате в арабска страна или изобщо в Близкия Изток, трябва да помните, че лявата ръка в ислямските страни е смятана за „нечиста”. Същото нещо, впрочем, се отнася и за Индия. Работата е там, че лявата ръка се използва за измиване на интимните места /измиването вместо използване на тоалетна хартия е напълно оправдано от гледна точка на хигиената, особено при много горещ климат/. Затова на тази ръка е забранено да предава документи, визитни картички или сувенири, с изключение на случаите, когато предварително сте предупредили, че сте левичар.
Ако ви поканят да ядете пилаф с ръце, използвайте за тази цел само дясната си ръка. Представата за връзка на лявата ръка с несполуката, неблагополучието, нещастието и за връзка на дясната ръка със щастието, сполуката, е намерила отражение и в Корана, и в Библията.
*
Статията е написана по материали от сп. „Азия и Африка сегодня”, No 7 /2004/, Сканави, А.: „Арабский этикет. Языковые изыски, которые всегда в пользу”, стр. 4, както и по бележките на автора на сайта.
Превод от руски: Евгения Г
 

 




Leave a Reply.

    Picture

    Добре дошли
    в
    Страната на чудесата!


    Archives

    April 2010
    March 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ