Изобразяването на хора и животни, обвързването им с техни неодушевени копия, по този начин лишени от своето естество, води до това природата им да бъде променена.Придадена, тя става неестествена, често свръхестествена, а в даден социо-политически контекст дори и божествена. Между изображението и идолопоклонничеството съществува тясна връзка: по същество изобразяването е творчески акт, опит за пре-създаване на материален свят, което влиза в разрез с концепцията на монотеистичните религии, според която материята е творение на Бог (Коран, 2:117, 6:73). Изобразяването е опит да се имитира Сътворението, но тук то е сътворяване на друго от нещо, което вече е. Положението е идентично, когато разглеждаме изображението като отражение, когато на неодушевени тела се придават душевни качества, дух, вследствие на което те биват превръщани в предмети на култ и обожествяване.
 В настоящия материал имам за цел да очертая, макар и с най-повърхностни контури, етапите от развитието на човешката представа за владетеля на света. Ще се спра на това как тази представа постепенно се е изменяла с промяната на организацията на човешкото общество, като се спра на най-старата позната представа за смъртта и стигна до една съвременна дефиниция на това каква е същността на свещеното. В рамките на това пътешествие ще се опитам да набележа причините за това да бъде наложен запрет върху идолопоклонничеството, като по този начин затворя кръга около забраната на изображението в исляма. За целта ще използвам материала на едно социологическо изследване1 върху връзката между Човека и Свещеното, и на един труд2, посветен на вълшебната приказка, чийто автор прави опит да разшифрова приказните сюжети, за да достигне до съдържанието на митологичния свещен разказ, преди неговата профанация. Ще приложа цитати от свещените хадиси4, засягащи темата за изображението и от Корана3, заклеймяващи вярата в идоли.

1 Кайоа, Роже, Човекът и свещеното, София, 2001
2 В.Я.Проп, Исторически корени на вълшебната приказка, първо издание, ИК „Прозорец”
3 При позоваванията върху кораничния текст е използван Превод на Свещения Коран, Преведе от арабския оригинал Цветан Теофанов, Издателство „Тайба ал-хайрия”: София, 1997.
4 Сборник Ал джами` ас-сахих на имам ал-Букари

Стремежът на човека да познае тайните на битието има дълга история. В доисторически времена ловът и властта върху животинския свят са заемали централно място в живота на индивида. Всяко момче е трябвало да премине през изпитанията на инициацията, за да стане пълноправен член на дадената обществена формация. Практическият процес на инициирането няма пряко отношение към разглежданата от нас тема, затова ще се спра накратко само върху метафизичната обвивка на обреда по посвещаването.
„Фундаменталната доктрина е била вярата в личния дух-пазител, в който чрез обреди от фалически характер, членовете на обществото са мислели че се превръщат.” (Уебстър). Така по време на обреда, преминавайки през сложни ритуали и метаморфози, неофитът придобива знанието да се превъплъщава в своя дух-пазител. Духът-пазител в най-древни времена е имал животински облик – така налице е превръщане в животно. В по-късни времена това познание започва да се получава от предците, да се предава пряко от тях (тотемизъм) или от шамана на племето. Важно е да отбележим, че на този ранен етап духът-пазител не притежава функцията да бъде посредник между света на живите и света на мъртвите. Такава функция той придобива много по-късно, малко преди самият дух-пазител да загуби напълно животинската си природа и да остане само дух. Също така интересен факт е, че духът-пазител може да бъде получен единствено след преодоляване на етапите на въвеждане, ритуална смърт  и възкресяване в рамките на инициацията, и след като премине различните изпитания, които го очакват в царството на смъртта. Завръщайки се оттам, посветеният неофит е владеел знанието да се превръща в своя дух-пазител, връщал се оттам като велик ловец с магическа власт над дивеча.
С постепенното преминаване към уседнал живот, традицията на обреда отмира и сдобиването с дух-пазител преминава през индивидуално търсене от страна на шамана, или по-правилно би било да го определим като – спонтанно осъзнаване на избрани индивиди на вродените им шамански способности. В по-нови времена шаманите се отделят в касти от отворен или затворен тип, като по този начин възможността за сдобиване с дух-пазител остава в рамките на този съюз, в който неофита бива приеман след полагането на изпит. Инициирането вече има смисъла на изпитание за приемане в шаманското съсловие, а не толкова на индивидуално преминаване през вратите на смъртта и завръщане оттам. На този етап от развитие на вярата в тайнствените сили духът пазител вече изпълнява функцията най-вече на посредник между двата свята, той е невидим, и от ловци шаманите се превръщат в лекари, в ловци на души5.
Следващият етап от развитие на представата за духа-помощник е този, в който той е превъплъщение на природните стихии и е вече антропоморфно създание: в началото хората не са поставяли рязка граница между живота и смъртта, но тъй като комплекса на посвещаването е най-тясно свързан с представите за смъртта, неговите елементи преминават в култа към мъртвите като създават посмъртните духове-пазители, за чийто последен етап можем да считаме ангелите (полузооморфни – имат криле), отнасящи душата на небето. Това явление е твърде късно и получава своя разцвет при държавния култ към мъртвите в Древен Египет6. Налице е следната схема на постепенно превъплъщение на духа-пазител:

1.      превръщане на неофита в своя дух-пазител
2.      получаване на дух-пазител (от зооморфен тип), индивидуално търсене
3.      получаване на власт над духове, въплъщаващи природните стихии (често птици)
4.      получаване на власт върху духове-помощници след иницииране към кастата на майсторите

Преминаването от света на живите към света на мъртвите е задължителен елемент от всеки процес на иницииране с краен резултат сдобиването с дух-пазител. Ако си представим всичко, което е ставало с посвещавания, ще получим точно копие на това, което се е смятало, че се случва с мъртвия преди, по време на и след като прекрачи вратите на отвъдния свят. Отиването в отвъдния свят обаче е важно най-вече заради своите резултати. Проследявайки линията на митичното предание откриваме, че шаманът (в уседналите общества), преминал през различните етапи на обреда доказва, че притежава власт над слънцето, гръмотевиците, студа и жегата, че може да предизвика плодородие7. Това е не друго, а продължение на митичната традиция, която отразява разказите за тотемните прадеди, създали и устроили света. Прародителят е донесъл на хората първите плодове, огъня, научил ги е на всички изкуства и умения, създал е човешките обичаи и им е дал социално устройство. Всеки род си има свой магически помощник, свои амулети, емблеми, свой тотем8. Развива се култа към предците, едно много късно явление, при което се получава преосмисляне и деформиране на образа на дарителя – този, който дарява на посветения неофит неговия дух-пазител.
Дарителят пази входа към царството на смъртта. Според изследванията по този въпрос, първоначално той е бил със строго животински облик. Дарителят стои на границата между двата свята и охранява вратите към отвъдното9. Той е господар на горското царство (господар на смъртта) и властелин на животинския свят (а оттам и на хората).
Защо именно господарят пази входа към смъртта? На един определен етап смъртта се е осъзнавала като превръщане в животно. Естествено е тъкмо господарят на животните да пази входа към царството на мъртвите (т.е. царството на животните) и да дарява превръщане, а с това и власт над животните, а в по-късно преосмисляне – да дарява самия дух-пазител. Това също така обяснява и обреда и какво са търсели хората в обителта на смъртта при тотемния господар-прародител. Образът на дарителя произлиза от тотемния прародител, който с помощта на дадени метаморфозни закономерности можем да открием в богинята пазителка на отвъдното царство. По-късно, в земеделския период, когато пазителката вече е загубила връзката си с животинския свят, тя остава само пазителка на входа (заупокоен култ, Древен Египет).
Дотук в най-общи линии проследихме как се променя представата за дарителя - този, който дарява духа-пазител за да служи като посредник между света на живите и света на мъртвите. Монотеистичните религии внасят кардинално нови елементи в това разбиране: те заключват завинаги вратите между тези два свята и налагат забраната за смесване на свещеното с профанното.  
Всъщност единственото приемливо нещо, което е възможно да се твърди за свещеното като такова, се съдържа в самата му дефиниция: а именно, че то се противопоставя на профанното. Свещеното се проявява като категория на сетивността. Именно върху тази категория се основава всъщност религиозният атитюд – това е категорията, която му придава специфичен характер, която налага на вярващия специфично чувство за респект, която предпазва вярата му от изследователския дух, изважда я от обсега на дискусията, поставя я извън и отвъд разума. Трайно или ефимерно свойство, свещеното принадлежи на определени предмети (инструментите на култа), определени същества (краля, свещеника), определени пространства (храма, божиите места), определено време (свещени празници). Няма нещо, което не би могло да се превърне в негово седалище и по този начин да придобие в очите на индивидите или на общността несравним престиж. Затова хората се молят на тях, понеже така стигат до мястото, където свещеното се е спряло, и така получават от него помощ и благословия.10 Без съмнение по отношение на свещеното профанното е проникнато само от негативни характерни черти: в сравнение с него то изглежда също тъй нищожно и лишено от съществуване, както небитието пред битието. Но това е активно небитие, обезценяващо, подкопаващо, разрушаващо завършеността, по отношение на която то се дефинира. Следователно непроницаеми прегради трябва да осигуряват пълната изолация на свещеното от профанното: какъвто и да било контакт е фатален както за едното, така и за другото. „Двата вида не могат да се доближават един до друг и в същото време да запазват присъщата си природа” – пише Дюркем. Забраните издигат помежду им бариера, която, като изолира, ги защитава от нещастието. Именно тези забрани обикновено се наричат с полинезийската дума табу. „С тази дума се назовава съвкупност от ритуални забрани – пише Дюркем, - чийто ефект е да предпазва от опасните последици на магическото заразяване, пречейки на какъвто и да било контакт между дадено нещо и дадена категория неща, в които се предполага, че се крие свръхестествен принцип, и други, които не притежават същата характерна черта или не я притежават в същата степен.” Табуто е категоричен негативен императив. То не трябва да бъде нарушавано поради простата и единствена причина, че е закон и че дефинира абсолютно онова, което е разрешено, и онова, което не е разрешено. Дадено действие е табу, когато не може да бъде извършвано, без да бъде накърнен онзи универсален ред, който е едновременно ред на природата и на обществото. Провинилият се поставя в опасност не само собствената си личност; смутът, който той внася в света, се разраства все повече и повече около него, и , предавайки се от един на друг, поврежда универсума като цяло…11 Така естественият ред е неразделно свързан със социалния ред и го отразява. Затова повечето действащи забрани в т.нар.примитивни общества са преди всичко забрани за смесването.12
Чисто и нечисто изглежда, че най-напред са били неразривно смесени и са служели за изразяване на многобройните изяви на една комплексна тоталност, чиито елементи никой не е помислял да раздели. Независимо дали е вещество или линия, чисто е онова, чиято същност не е смесена с нищо, което да я променя и да я обезценява…
Така че не трябва да очакваме квалификациите „чисто” и „нечисто” да се отнасят неизменно и изключително до дадено същество, до даден предмет, до дадено състояние, в което разпознаваме определена религиозна ефикасност.13 Древногръцката мисъл бързо достига до разграничаване на еднородните понятия чисто и нечисто, сведени от примитивните реакции до сливане в едно неразделно цяло, като отрежда противопоставянето между чистото и мръсното – на хигиената, противопоставянето между здравето и болестта – на медицината. При все това противопоставянето между доброто и злото е запазено за етиката, а за религията е съхранено противопоставянето между опрощението и греха.14

Всеки опит божественото да бъде опознато със средствата на разума или въображението води до заблуда. Изобразяването на одухотворени създания от материалния свят води до изопачаване на отделни техни качества или характеристики, които изначално не са зададени в тях. Когато тези изопачени качества получат силата да влияят върху реда в световния универсум се стига до изопачаване на Божията умисъл, или накратко – такъв един акт нарушава Божествения ред. Това е особено валидно в случаите, когато човек се опитва да опише божественото със средства от материалния свят – светът на свещеното и светът на профанното са рязко разграничени, факт, който изключва възможността те да съществуват едновременно – всеки опит за тяхното смесване неизменно води до изкривявания и кризи. Ето защо монотеистичните религии безпрекословно възпират всеки опит на материалния свят да познае сакралния чрез средствата на своя универсум. Едно от проявленията на този запрет е налагането на забрана върху изображенията: дори във вярващия да съществува най-искрено желание да познае Бог с ограничените средства на своята природа, различни от чистата, искрена и безрезервна вяра, това може да го доведе до заблуда, която да го отклони от правия път и така да го извади от редиците на напътените, а те са горивото на Ада и там ще тлеят вечно (Коран).

Налагането на табу върху върху идолопоклонничеството. Цитати от Свещения Коран.
2: 16.
Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала нито търговията им печели, нито са на правия път. 17. Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах отнася техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не виждат. 18. Глухи, неми, слепи ­ те не се завръщат.

2: 21. О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите  22. от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето ­ свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете ­ препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!

2: 115. На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ. 116. И рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него. 117. Първосъздателя на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!”. И то става.

4: 116. Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил. 117. Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само сатана-непокорник. 118. Прокле го Аллах и той рече: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби 119. и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а сатаната за покровител, той ще понесе явна загуба. 120. Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала сатаната им обещава само измамност.

6: 71. Кажи: “Нима ще зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят, и ще бъдем тласнати назад, след като Аллах ни напъти, подобно на онзи, който има другари, зовящи го към правия път: “Ела при нас!”, а сатаните го замаяха на земята и е слисан. Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие и ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.” 72. И отслужвайте молитвата, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани. 73. Той е, Който сътвори небесата и земята с мъдрост; и Деня, когато казва: “Бъди!” ­ и то става. Неговото Слово е истината. Негово е владението в Деня, когато се протръби с Рога. Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия, Сведущия. 74. И каза Ибрахим на баща си Бзар: “Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.” 75. И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените. 76. И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Не обичам залязващите.” 77. И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора.” 78. И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Господ. То е най-голямото.” А когато залезе, рече: “О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате! 79. Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите.” 80. И го оспорваше неговият народ. Рече: “Нима ме оспорвате за Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните? 81. И как да се страхувам от онова, с което Го съдружавате, щом вие не се страхувате, че съдружавате Аллах с онова, за което не ви е низпослал довод? Коя от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?” 82. За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет ­ за тях е сигурността и те са напътени.

7: 189. Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие. И след като я облада, тя понесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господ: “Ако ни дариш читаво дете, ще сме признателни.” 190. И когато им дари читаво дете, те Му отредиха съдружници в онова, което им е дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават! 191. Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени? 192. И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат. 193. И ако ги зовете към правия път, не ви следват. Едно и също е за вас дали ще ги зовете, или ще мълчите. 194. Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината! 195. Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте! 196. Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците. 197. Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, нито на себе си помагат.” 198. И ако ги зовеш към правия път, не чуват. И ги виждаш да те гледат, ала не съзират.

12: 102. Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммад]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки. 103. Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш. 104. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете. 105. И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях! 106. И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.

14: 35. И рече Ибрахим: “Господи мой, стори този град [Мека] защитен и предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!

17: 2. И дадохме на Муса Писанието, и го сторихме напътствие за синовете на Исраил: “Да не приемате друг покровител освен Мен, 3. о, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той бе признателен раб.

18: 14. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. 15. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

18: 17. И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.

20: 88. И направи той за тях образ на телец, който мучеше. И рекоха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той забрави.” 89. А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза? 90. А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това е само изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!” 91. Рекоха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.” 92. Рече [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи 93. да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?” 94. Рече: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не удържа моето слово.” 95. Рече [Муса]: “А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?” 96. Рече: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душата ми.” 97. Рече [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. И погледни към твоя бог [-телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим, после ще го разпръснем всецяло в морето.” 98. Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание.

21: 50. Този [Коран] е благословено напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете? 51. И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние. 52. Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?” 53. Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.” 54. Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.” 55. Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?” 56. Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това. 57. Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.” 58. И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него. 59. Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.” 60. Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.” 61. Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!” 62. Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?” 63. Рече: “Не, направи го това ­ най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!” 64. Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.” 65. После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш ­ тези не говорят.” 66. Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди? 67. Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?” 68. Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!” 69. Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!” 70. И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.

26: 68. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. 69. Прочети им вестта за Ибрахим! 70. Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”, 71. рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.” 72. Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете, 73. или ви помагат, или вредят?” 74. Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.” 75. Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили, 76. вие и древните ви предци? 77. Те са мои врагове, а не Господът на световете, 78. Който ме е сътворил и ме напътва, 79. и Който ме храни, и ми дава да пия, 80. и ако се разболея, Той ме изцелява, 81. и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, 82. и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден. 83. Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

37: 69. Те завариха бащите си заблудени 70. и въпреки това се впуснаха по техните следи. 71. А преди тях повечето от древните бяха в заблуда. 72. И изпращахме сред тях предупредители. 73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните, 74. но не и за преданите раби на Аллах!

69. СУРА НЕИЗБЕЖНОТО (АЛ-ХАККА) В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! 1. Неизбежното! 2. Какво е Неизбежното? 3. И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното? 4. Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието. 5. Самудяните бяха погубени от Вика. 6. А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър. 7. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми. 8. И нима виждаш някой останал от тях? 9. И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях. 10. И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи. 11. Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег, 12. за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши. 13. И когато се протръби с Рога първия път, 14. и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар, 15. тогава ще се случи Събитието. 16. И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. 17. И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ. 18. В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна. 19. И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга! 20. Предполагах, че ще получа своята равносметка.” 21. И ще живее в доволство 22. сред въздигната Градина. 23. Плодовете є ще са сведени. 24. Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни! 25. А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга 26. и да не бях узнал каква е моята равносметка! 27. О, да бе приключило всичко [със смъртта]! 28. Не ме избави моето богатство. 29. Пропадна моята власт.” 30. Хванете го и го оковете! 31. После в Ада го горете! 32. После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти! 33. Не повярва той в Аллах, Превеликия. 34. И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се, 35. затова Днес няма тук за него  ближен, 36. нито храна освен кръв и гной. 37. Ядат я само грешниците.” 38. Ала не! Кълна се в това, което съзирате 39. и в това, което не съзирате, 40. наистина то е слово на достоен Пратеник, 41. а не е слово на поет. Но вие малко вярвате. 42. И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате. 43. Низпослание от Господа на световете. 44. И ако той Ни приписваше някакви слова, 45. щяхме да го сграбчим с Десницата, 46. после да му прережем аортата. 47. И никой сред вас не ще Ни възпре от това. 48. То е напомняне за богобоязливите. 49. И добре знаем, че сред вас има отричащи. 50. То е скръб за неверниците. 51. То е достоверната истина. 52. Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!

Налагането на табу върху върху идолопоклонничеството. Цитати от Свещените хадиси засягащи темата за изображението

Том 4.450
Разказано от бащата на Салим: Веднъж архангел Гавраил обещал на Пророка, че ще го посети, но не се явил. А по-нататък казал: „Ние, ангелите, не влизаме в къща, в която има изображение или куче.”

Том 5.338
Разказано от ибн `Аббас: Абу Талха, един от онези, които се биха в Бадр на страната на Божията правда, ми разказа, че в Божието откровение се казва: „Ангелите не влизат в къща, в която има куче или изображение.” Той имаше предвид изображения на създания, които имат душа.

Том 7. 834
Разказано от Муслим: Бяхме двамата с Масрук в къщата на Ясар бин Нумайр. Масрук видя картини на неговата тераса и каза: „Чух Абдулла да казва, че е чул Пророка да казва: „Хората, които ще получат най-сурово наказание от Аллах ще са тези, които рисуват изображения.”

Том 7.843
Разказано от бащата на Салим: „Веднъж архангел Гавраил обещал да посети Пророка но отложил идването си и Пророкът изпаднал в униние от това. Най-накрая излязъл и видял архангел Гавраил и му се оплакал за своята мъка (от това, че не му се явил). Архангел Гавраил му казал: „Ние не влизаме в дом, в който има изображение или куче.”

Том 7.846
Разказано от ибн `Аббас: Чух Мохаммад да казва: „Всеки, който рисува изображение на този свят ще бъде накаран да вдъхне живот в това изображение в деня на Страшния съд, и той не ще успее да направи това.”

Сборник Сахих муслим, преведен от Абдул Хамид Сиддикул, книга 24 „Китаб ал-либас уа-з-зина”, глава 19: АНГЕЛИТЕ НЕ ПРЕКРАЧВАТ ПРАГА НА КЪЩА В КОЯТО ИМА КУЧЕ ИЛИ ИЗОБРАЖЕНИЕ, №5246
Чух Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: „Всички, които правят изображения ще горят в огъня на Ада. Душа ще бъде вдъхната във всяка картина, изобразена от него и тя ще го накаже в Ада”. А ибн `Аббас каза: „Ако ви се налага да го правите, тогава изобразявайте дървета или неща, в които няма живот.”

                                                                                 

5 В.Я.Проп, Цит.съч., стр. 171-183
6 В.Я.Проп, Цит.съч., стр. 183-205
7 В.Я.Проп, Цит.съч., стр. 194-212
8 В.Я.Проп, Цит.съч., стр. 195-197
9 В.Я.Проп, Цит.съч., стр. 198-203
10 Кайоа, Роже, Цит.съч., стр. 12-17
11 Кайоа, Роже, Цит.съч., стр. 18-21
12 Кайоа, Роже, Цит.съч., стр. 23-24
13 Кайоа, Роже, Цит.съч., стр. 31-32
14 Кайоа, Роже, Цит.съч., стр. 59-60

 

 


Comments




Leave a Reply