Шиизмът първоначално е само политическо движение, без да е натоварен с каквито и да било религиозни или доктринални импликации. Постепенно отцепилите се от суннитската ортодоксия групи (поради политически причини, главно свързани с въпроса за водачеството на уммата и впоследствие оформилите се принципи на доктрината за Имамата) биват повлияни от обредно-религиозните тежнения на своите поддръжници и с цел да разширят обхвата на политическата си подкрепа, постепенно усвояват както богословски, така и юридически школи и принципи. По същата причина в шиизма отчетливо могат да се доловят навявания от предислямски проторелигиозни учения като зороастризма и манихейството. Постепенно отделилите се от лоното на универсалната мюсюлманска умма (общност) поради политическата си подкрепа на зета на пророка Мухаммад Али шиити оформят своя собствена доктрина, която в макар и малко на брой принципи, отчетливо се отличава от доктриналните принципи на останалата вярна на племенните традиции общност, формирала се като суннитска ислямска ортодоксия.
Така както предизвикането от политически убеждения отделяне на шиитите от общността води до доктриналното им отцепване от ортодоксията (теологично, богословско и юридическо) - схизма, на свой ред от големия ислямски клон на шиизма на дванадесетниците се отцепват по същите причини и следвайки същата парадигма на развитие най-разнообразни секти, чиито отличия от пъроначалната шиитска доктрина стига до там дори напълно да отрича исляма и шериата.

Дърво на сектите в шиизма
Различните схизми които възникват в исляма, но все пак удържат общите рамки на традицията, до голяма степен се дължат на разногласията относно това кой е правилният и достоен наследник на Имамата. На схемата – непрекъснатите линии обозначават групи, които се отделят от основната традиция в резултат на разногласие относно това кой е законния наследник на Имама. Пунктирните линии разкриват групи, които възприемат доктрини и практики, които са дотолкова различни от онези на основната линия, че според нейните привърженици – напълно излизат не само от шиитската, но и от ислямската традиция.

Picture
1. Шиизъм – формиране
Клонът от исляма, който се нарича шиизъм и около който постепенно се обособява собствена доктринална система от предписания и правила, се формира вследствие на серия от спорове в още младата мюсюлманска общност от VІІ в. относно това - кой има право да е водач на общността. Шиитите вярват, че малко преди смъртта си пророка Мухаммад публично определя своя братовчед и зет Али за свой наследник. В противоречие с изразеното от Пророка желание, обаче, общността се спира на лидерството на трима от неговите сподвижници – Абу Бакр, Умар, и Утман. Едва като следствие от убийството на Утман през 656 г. Али бива избран за халиф. 

2. Исторически събития
Ортодоксалната общност отговаря на този избор с организиран от от Аиша – дъщеря на Абу Бакр и съпруга на Пророка метеж. В Битката на камилата, която се води близо до Басра 656 г. (битката се нарича така защото Али наблюдава сражението докато седи на гърба на камила) Али и неговите поддръжници побеждават силите, подкрепили Аиша. Приближени на Пророка, които не приемат избора на Али организират втори метеж. Той е воден от Муауийя от рода на Омеядите и има за своя кулминация неокончателната битка при Сефин в Ирак. През 661 г. Али  бива намушкан пред една от джамиите в столицата Куфа от хариджит и това слага край на конфликта между Али и Муауийя. Смъртта на Али отваря пред Муауийя възможността легитимно да се установи като следващия халиф.

3. Отговорът от страна на синовете на Али Хасан и Хусейн
Разбира се потомството на Али не приема самопровъзгласилия се Муауийя, издигнат от рода на Омеядите за легитимен водач на уммата. Те обаче запазват убежденията си в тайна с надеждата, че след смъртта на Муауийя халифата ще бъде прехвърлен обратно на семейството на Пророка (тогава в Халифата още не са валидни имперските принципи за онаследяване на властта). Халифът обаче възприема тези принципи и халифата преминава в наследство към сина на Муауийя – Язид. Хусейн е принуден да организира протест срещу Омеядите. Бунтът обаче не консолидира голям брой готови да участват във въоръжен бунт, въпреки че мнозина са недоволни от преминаването на властта в ръцете на Язид. През 680 г. Хусейн със своето семейство и само 70 пъддръжници и последователи поемат на път към столицата. В местността Хербала, близо до Куфа бунтовниците попадат в засада и биват избити до крак. Това събитие, което шиитите отбеляззват всяка година на 10 мухаррам - по общото мнение е считано за повратната точка от която шиизма се отделя като самостоятелно религиозно движение.

4. Обособяване на различията между шиитската и суннитската доктрини
Централен момент в шиитската доктрина и причина за отцепването й като самостоятелен религиозен клон е доктрината за Имамата. Статута на Имама в шиизма е различен от статута на суннитския халиф. Суннитския халиф е духовния и политически глава на мюсюлманската общност (като ги обединява). Шиитският Имам е не само политически и религиозен водач на шиитската общност – той бива възприеман като човек, чийто уникален духовен статут го прави посредник между човешкия и невидимия свят и го предпазва от грешки и заблуди.

5. Схизматична разделяне на шиитската общност
Оформилият се като основен клон на шиизма се нарича Имамитски или на шиитите-Дванадесетници. Според убежденията на тази общност наследниците на пророка Мухаммад по права линия  са дванадесет на брой – това са 12-те Имама. Имамата се предава от баща на син, като изключение от това правило е Имамата на третия Имам – Хусейн, който става Имам след като брат му се отказва от претенциите си към халифата. Дванадесетият Имам, обаче, няма синове и не определя свой наследник. Според шиитската схоластика този имам не е умрял, а е скрит и ще се върне един ден, за да установи своето царство на мира и справедливостта. Дванадесетия имам носи името Мухаммад ал-Махди, но е известен преди всичко под името Махди. (Шиитската схоластика е наследник на редица вярвания, традиционни представи и обредни практики от предходни проторелигиозни доктрини като тази на зороастризма, манихейство и др. откъдето е и пренесен символичният образ на спасителя на човечеството – Махди.)
Първите големи схизми възникват относително рано поради естеството на определяне на наследника на Имамата – още през VІІІ век. Първият голям спор е поради претенциите на Зайд бну Али - син на четвъртия Имам и доведен брат на петия. Той оспорва принципа, според който Имамата следва автоматично да преминава към най-стария от синовете на предишния Имам. Според него Имамата трябва да бъде достояние на всеки един от наследниците на Али, който притежава качества, достойни за мисията да изпълни тази роля. Последователите на Зайд стават известни като Зайдити. Общества на зайдити продължават да съществуват в региона на днешен Йемен.
През същия осми век втори спор се разгаря върху това кой да наследи 6-ия имам – Джафар ас-Садик (ум.765). Първоначално било определено Имаматът да премине към най-големия син на ас-Садик - Исмаил. Тъй като Исмаил умира 5 години преди своя баща, обаче, ас-Садик определя по-малкия си син – ал-Мустали да бъде следващия Имам. Това решение не е одобрено от дадени кръгове. Някои твърдят, че Исмаил не е умрял фактически, а е в окултация и че ще се завърне като Махди. Други признават, че Исмаил е умрял, но оспорват принципа на онаследяване и смятат, че Имамата следва да премине към сина на Исмаил – Мухаммад.

6. Възходът на Фатимидите
И двете групи обаче са засенчени от една друга фракция – тази на Фатимидите. Те са шиитска секта, в съмнително потомствено родословие с пророка Мухаммад, която се домогва до властта в провинция Египет в началото на 10 в. Впоследствие се консолидират в династия, за която твърдят, че е в родствена връзка по права линия с Али през Исмаил. Тъй като открито заявяват правото си върху наследството на Али, Фатимидите претендират и за титлата на Имама.
Фатимидската династия съществува от 909 г. до 1171 г. През този относително дълъг период на династично управление те оспорват първенството на омеядските халифи, установили се в Багдад.
Исмаилитите от Ирак и от региона на Персийския залив, се разцепили доктринално, поради отношението си към Фатимидите – част от тях приели фатимидската претенция за легитимен наследник на Имамата, а други я отхвърлили. Последната група – която става известна под името Кармати, продължила да почита Мухаммад ибн Исмаил като Махди. Карматите просъществуват до ХІV в.

7. Друзите в Сирия
Следващият схизм възниква в редиците на исмаилитите в първите десетилетия на 11 в. Един исмаилитски мисионер на име ал-Дарази провъзгласява шестия фатимидски халиф – абу Али ал-Мансур ал-Хаким (985-1021) за Бог, и отправя нападки към исляма и исмаилизма, като ги нарича чиста проба суеверие. Не е съвсем сигурно кога точно се случва това – най-ранното свидетелство е писмо от ноември 1017 г., написано до ал-Дарази, в което той е заклеймен като еретик заради своето учение. След смъртта на ал-Хаким, сектата бива изселена от провинция Египет в Сирия. Поради благоприятните природни и географски условия, в Сирия сектата процъфтява и продължава да съществува до ден днешен, позната като Друзи. Друзите са също така важна малцинствена група в Израел и Ливан.

8. Низарити и Мустаилити – разслоенията сред исмаилитите
В последното десетилетие на ХІ в. самият исмаилски клон на шиизма се разделя на две групи: Низарити и Мустаилити. След смъртта на фатимидския имам ал-Мустансир 1094 г., двамата му сина – Низар и Мустаил се борят помежду си за правото върху наследство на Имамата. Ал-Мустаил надвива брат си и го екзекутира. В отговор последователите на Низар напускат провинция Египет и се установяват в Иран, откъдето се разпръсват чак до Индия. Индийските Низари днес са познати като Ходжи. Наследниците на ал-Мустаил остават в провинция Египет до падането на фатимидската династия. Днес мустаилити живеят в Индия, Китай, Русия и югоизточна Азия.

9. Разслоения в редиците на Имамитите
Първата схизматична секта на имамитите-дванадесетници са Алауитите – те проследяват своите корени до единайсетия шиитски Имам – Хасан ал-Аскари (ум. 873 г.) и неговия ученик – ибн Нусаир (ум. 868 г.). Сектата изглежда обаче да се е обособила около учението на някой си ал-Касиби, който умира в Алепо (Сирия) около 969 г. Неговият внук – ат-Табарани, се придвижва до сирийския бряг, където реформира и прочиства от суеверия и неприемливи практики учението на алауитите и заедно със своите ученици обръща в тази доктрина голяма част от местното население. Днес алауитите са малцинствена религиозна общност в Сирия, която обаче се радва на завидна политическа власт (династията на президента ал-Садат).

10. Късни схизми в имамитския основен клон
След схизмата на алауитите, имамитската традиция остава сравнително стабилна до ХІХ в., когато в очакване на завръщането на скрития Имам се появяват няколко утопични секти. Една от тях е сектата на Баби – основава я Али Мухаммад Ширази, който първоначално твърди, че е въплъщение на Баб (Портата) на скрития Имам, а по късно - че е самия скрит Имам. Тези претенции водят до ареста (1845 г.) и екзекуцията му 5 г. по-късно. През 1863 г. един от последователите на Ширази – Мирза Хусейн Али Нури се провъзгласява за пророческа фигура, предречена от Баб. Ширази прокарва учение, според което Бог има проявления в много различни форми и че той е една от най-скорошните (но не финалната). От своето възникване сектата Бахаи се развива в широка по своя обхват религиозна рамка, която обаче напълно се откъсва от своите шиитски корени. Бахаите не се смятат за мюсюлмани и не са признати за такива от нито една ислямска традиция.

 

 


Comments




Leave a Reply