1. Доктрина
2. История
3. Последователи
1. Доктрина
Исмаилитите приемат духовното водачество на Имама, но за разлика от основната линия на Дванадесетниците, исмаилитите смятат Мухаммад – сина на Исмаил - за седми Имам (вместо по-малкия му брат ал-Мустаил) и продължават линията на Имамите, потомци на Мухаммад през потомството на Исмаил. Поради тази причина исмаилитите са наричани също и „почитащи седмия имам”.
Доктрината на исмаилитите разглежда историята на човечеството като разделена на 7 периода. Всеки период започва с пророк, следван от 6 непогрешими Имама. Първите 6 пророка са Адам, Ной, Ибрахим, Моисей, Исус и Мухаммад. Всеки пророк е съпровождан  от преводач, който обучава малък кръг от инициирани на тайния смисъл на учението на Имама. Предишните 6-ма преводачи са Сет, Шем, Исак, Аарон, Шамон, Петър и Али. Шестте шиитски Имама (от ал-Хасан до Исмаил) са последвали Мухаммад и неговия преводач Али. Седмият имам – Мухаммад не е умрял, а е скрит (окултация), и ще се завърне като Махди, слагайки началото на една нова ера, в която старите традиции, включително и исляма, ще напуснат живота на човека. Исмаилитите вярват, че ислямското право (шериата) трябва да бъде следвано, но отхвърлят всички форми на молитва, които са приети от основната сунитска ислямска традиция. Те интерпретират ислямските учения духовно, което ги освобождава от задължението да се придържат към обрядни правила и задължения като молитвата, поста и хаджа.

2. История 
Корените на исмаилитите могат да се проследят назад до 2 ½ на ХVІІІ в., когато започва спорът върху това кой да наследи Имамата от 6-тия Имам Джафар ас-Садик (ум. 765 г.). Първоначално било определено Имамата да премине към най-големия син на ас-Садик – Исмаил. Тъй като той умира 5 год. преди баща си, било решено Имамата да премине към по-малкия брат на Исмаил – ал-Мустаил. Различни фракции се противопоставят на решението да се предаде Имамата на ал-Мустаил. Някои твърдят, че Исмаил не е умрял, а е скрит (окултация) и ще се завърне. Други казвали, че Имамата следва да премине към сина на Исмаил – Мухаммад. Тези фракции, които твърдят, че Мухаммад е все още жив отмират с времето, но поддръжниците на Мухаммад продължават да съществуват и формират политическо движение, станало известно под името Исмаилизъм.
Активната мисионерска дейност разпространила исмаилизма отвъд границите на Ирак и той достигнал до Северна Африка. През 909 г. сектата издига основите, поставили началото на фатимидската династия в провинция Египет, където исмаилизма процъфтява до 1171 г., когато Фатимидският халифат бива свален и сектата губи официалната си подкрепа.
Малко преди разгрома в провинция Египет, исмаилизма се разцепва на 2 групи – Назари и Мустаили. Този схизм възниква в резултат на втори спор върху това кой да наследи Имамата. След смъртта на Фатимидския халиф ал-Мустансир през 1094 г., първата от тези секти излиза наяве, за да подкрепи исканията на по-големия син на ал-Мустансир – Назар да наследи баща си като бъдещ Имам. Убийството на Назар и неговото семейство принуждава поддръжниците му да напуснат Египет и да се организират в различни региони на Иран и Сирия. Тяхна твърдина била крепостта Аламут в Ехурдзките планини в северен Иран. Оттук сектата се разпръсва, докато става достатъчно силна, за да издигне исмаилитско-назарска държава, която просъществува около 150 г. Разпадането й става през 1256 г. в резултат на монголските нашествия в Иран и Сирия.
След падането на Аламут историята на Назарите в Сирия е предимно история на преследвания. Назаритите в Иран също биват подложени на репресии, и от ХІV в. нататък много от тях емигрират в Индия. Там стават известни под името Ходжа (от персийската дума khwaja – господар). Те до голяма степен отстъпват на индийския контекст и отдават малко значение на традиционния ислямски ритуал и практики; следват лидерството на Ага Хан.
Ал-Мустаил и неговите наследници продължили да бъдат начело на предвожданата от тях секта в провинция Египет до падането на фатимидската династия през 1171 г. След края на династията лидерството на това движение се преместило в Йемен. В Йемен движението се разделило за трети път, като част от последователите останали в Йемен, а други емигрирали в Индия. Последните са известни като Бохрас.

3. Последователи
Сектата има няколко стотин хиляди последователи по света (Момен 1985, 56). Около 20 млн. са последователите на Ходжа в Индия, от които 2 млн. живеят в Пакистан.

 


Comments

Name
01/12/2011 17:55

Корените на исмаилитите могат да се проследят назад до 2 ½ на ХVІІІ в.!?!?

Reply



Leave a Reply