Саудитска Арабия е пустинна страна и по-голямата част от нейната територия е неподходяща както за живот, така и за промишлено развитие. На пръв поглед изглежда, че географските условия не дават възможност за успешно развитие на промишлеността. Обаче в Саудитска Арабия беше намерен остроумен изход от положението. Беше взето стратегическото решение да се строят специални индустриални градове по крайбрежието на моретата, с които Саудитска Арабия граничи.

През 1396 год. по Хиджра /1975 г./ възниква организация, която започва да се занимава непосредствено с развитието на промишлените градове – Royal Commission for Jubail and Yanbu (RCJY). Тя се заема с развитието на промишлеността в двата крайбрежни града: Джубайл, на брега на Персийския залив, и Янбу, на брега на Червено море. Комисията започва да работи като автономна правителствена организация с най-широки пълномощия. Възлагат й се задачи, свързани с развитието на производствената и социалната структура на тези градове, със създаването на условия за задействане на едрата промишленост.
Първоначално Джубайл и Янбу са били просто малки рибарски селца, но после те се превръщат в големи промишлени градове. За развитие на тези градове са вложени 20 млрд. долара, и допълнително са били привлечени още 42 млрд. долара инвестиции. Построени са 200 предприятия, в които са заети 85 хиляди души. В двата града живеят общо 157 хиляди души.
Размахът на тези дейности поразява нашето въображение. Построени са 1245 км пътища, хиляди производствени и стотици обществени сгради, с развита инфраструктура, комунални услуги и връзки. Край тези два града има големи пристанища. Пристанището на Джубайл има 19 пристана, при годишно натоварване от 3 млн. тона, а пристанището на Янбу – 23 пристана, с годишно натоварване от 15,8 млн. тона товари. Пристанищните мощности са изключително необходими на производствения комплекс, тъй като 2/3 от продукцията се изнася от индустриалните центрове, главно в страните от Близкия Изток и Азия. В Джубайл и Янбу работят 21 големи завода на SABIC, в числото на които влизат нефтопреработвателни и химически заводи, заводи за стоманен прокат и алуминиеви заводи. Днес общият обем на продукцията им възлиза на 42,3 млн. тона, в това число на стоманен прокат – 3,9 млн. тона, а до 1430 год. по хиджра /2008 г./ ръководството на компанията е запланувало да увеличи обема на производството до 60 млн. тона.
Въпреки че щабквартирата на SABIC се намира в Ер-Рияд, истинската столица на концерна, както и на цялата саудитска икономика, е Джубайл. Това е град, който поглъща 50% от всички инвестиции на Саудитска Арабия и дава 60% от промишления експорт на страната, който не е свързан с петрола.                       
Джубайл е перлата на промишлеността на Близкия Изток от необикновена величина. В днешно в града има 143 завода, в това число 17 предприятия на базовата индустрия: на нефтопреработването, химически и металургически заводи. Изграждат се още 34 нови предприятия, към които са насочени инвестиции от порядъка на 14,99 млрд. саудитски риала /около 4 млрд. долара/ и още 57 предприятия, инвестициите в които възлизат на 14 млрд.  риала, се намират на стадий на проектно-изследователска работа.                 

Разбира се, това не означава, че всички тези нови предприятия се отнасят към базовата индустрия. Това би било неприемливо, преди всичко, от гледна точка на екологията. И, на второ място, тъй като в Саудитска Арабия няма чак толкова много място за строителство, по-разумно е да се строят предприятия големи групи предприятия за базовите отрасли. Днес в Джубайл има 17 предприятия на базовата индустрия, 20 предприятия в областта на преработвателната индустрия /прокат на черни и цветни метали, производство на пластмаса и фибра стъкло/, както и 109 предприятия на леката промишленост.

„Мръсното” производство на нефтопродукти, химикали, пластмаси и метали съставлява само 25,8% от цялото индустриално производство на града. По всяка вероятност, това съотношение: едно „мръсно” на три „чисти” производства ще бъде поддържано и в бъдеще. Така че Джубайл няма да се превърне в нещо като арабски Дюселдорф или Новокузнецк.

Промишлеността на Джубайл все още се намира в стадий на изграждане и все още няма твърдо установена структура. Строежът на най-големите заводи е започнал съвсем наскоро, през периода от 2001 до 2004 година, така че много от тях все още не са достигнали проектната си мощност.      

Строежът на големия комплекс за производство на минерални торове все още продължава. В експлоатация са пуснати само два негови завода: Al Jubail Fertiliser Company (Samad), с годишна мощност от 47,5 хил. тона амоний, и  Saudi Arabian Fertiliser Company (Safco), с годишна мощност от 85 хил. тона амоний и 125 хил. тона урина. Заводът Saudi Arabian Fertiliser Company (SafcoIV), чийто строеж все още не е завършил, трябва да започне работа през първото тримесечие на 2005 год.. По своята мощност той превъзхожда всички по-рано построени заводи, взети заедно: 500 хил. тона амоний и 600 хил. тона урина на година.

Такова голямо количество минерални торове е необходимо не само за развитието на саудитското селско стопанство. Този промишлен комплекс се строи с явната цел да заеме господстващо място на пазара на торове на Близкия Изток и на Африка.  

В Саудитска Арабия активно се използва методът на комбиниране на производствата, който е твърде логичен при такова развитие на промишлеността в големите индустриални градове. През първото тримесечие на 2004 год. Компанията Saudi Petrochemical Company пусна в действие топлинна електростанция с мощност от 242 хил. кВт, използваща отпадъците от нефтопреработващото производство и произвеждаща електроенергия и технологическа пара.

В общи линии, съвсем очевиден е стремежът да се получава от петрола колкото се може по-широка гама продукти, както за вътрешно потребление, така и за експорт, при това отпадъците от нефтопреработването се използват за изработване на електроенергия.

Друг пример за дейността на комбината можем да видим в проекта Al Zamil Propane Base Complex, който ще преработва произвеждащия се газ в широка гама химически продукти и, преди всичко, пропилен, полипропилен и акрилонитрил.

На пръв поглед възниква въпросът, за какво й е на Саудитска Арабия такова количество изкуствени материали? Най-напред за износ, разбира се. Обаче има и вътрешно потребление. Изкуствените материали вече нашироко се използват за допълнителна обработка на металния прокат. При това, доколкото Saudi-Japanese Institute for Cars работи твърде активно, можем да се предположи, че в това активно производство на изкуствени материали виждаме първите стадии от подготовката за развитие на саудитско автомобилостроене.




превод от руски: Евгения Грекова


 


Comments




Leave a Reply

    Picture

    Осмото чудо на света -  съвременното икономическо развитие на страните от Залива.


    Archives

    March 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ