Ако можеше баба ми, която, Бог да я прости, почина в средата на 40-те години на ХХ-и век на близо 50 годишна възраст, както ми е казано – да се върне на този свят и да заживее отново, щеше да види какво е сполетяло нейното общество, съседи, роднини и племе, и най-малкото би претърпяла дълбок културен шок след което би пожелала да не бе оживявала наново. Със сигурност няма да повярва на очите си или на ушите си, пък дори и на носа си. Никога не е хрумвало на някой от нейното поколение жена да ходи на работа. Тя знае, че жената излиза от дома два пъти през целия си живот – първия, когато отива в дома на сватята и втория – към гробищата. В онова неотдавнашно време това е било утвърдено убеждение битувало в умувете на хората от поколението на баба ми, пък дори и това на дъщеря й – моята майка.