Ако можеше баба ми, която, Бог да я прости, почина в средата на 40-те години на ХХ-и век на близо 50 годишна възраст, както ми е казано – да се върне на този свят и да заживее отново, щеше да види какво е сполетяло нейното общество, съседи, роднини и племе, и най-малкото би претърпяла дълбок културен шок след което би пожелала да не бе оживявала наново. Със сигурност няма да повярва на очите си или на ушите си, пък дори и на носа си. Никога не е хрумвало на някой от нейното поколение жена да ходи на работа. Тя знае, че жената излиза от дома два пъти през целия си живот – първия, когато отива в дома на сватята и втория – към гробищата. В онова неотдавнашно време това е било утвърдено убеждение битувало в умувете на хората от поколението на баба ми, пък дори и това на дъщеря й – моята майка.
Нефтът и културните промени в Залива[1]*

Студия, предназначена за публикация в катарското списание Доха, автор Мохаммад ал-Румейхи, www.alrumaihi.info
Превод от арабски: Мая Иванова


Ако можеше баба ми, която, Бог да я прости, почина в средата на 40-те години на ХХ-и век на близо 50 годишна възраст, както ми е казано – да се върне на този свят и да заживее отново, щеше да види какво е сполетяло нейното общество, съседи, роднини и племе, и най-малкото би претърпяла дълбок културен шок след което би пожелала да не бе оживявала наново. Със сигурност няма да повярва на очите си или на ушите си, пък дори и на носа си. Никога не е хрумвало на някой от нейното поколение жена да ходи на работа. Тя знае, че жената излиза от дома два пъти през целия си живот – първия, когато отива в дома на сватята и втория – към гробищата. В онова неотдавнашно време това е било утвърдено убеждение битувало в умувете на хората от поколението на баба ми, пък дори и това на дъщеря й – моята майка.
През първата четвърт на ХХ в. покойният Юсеф бну Иса ал-Канаи, един от големите кувейтски реформатори, пише следната история, в която описва обичайното положение на жената в онова общество по времето, когато е живяла баба ми като казва: „Един човек минал покрай дома на съседа си и почукал на вратата. Щом съседът отвърнал, този му казал – Виждам, че от кухнята ви се вие дим, процежда се през някоя пролука. Съседът отвърнал – Да, така ще да е. Първият рекъл – да запушиш тая пролука, от която излиза димът, защото гласовете на съпругите ти и на домочадието достигат до улицата”!!! Т.е. гласът на жената увреждал авторитета на мъжа по времето на баба ми. Тя е трябвало да живее и да умре и ни един външен човек да не е чул дори гласът й. А да видиш жени да се разхождат из пазарите и да разговарят с непознати, а че и да се показват в тоя вълшебен съндък (телевизора), то това е някакъв вид съвършена лудост.
Да кажеш на баба ми, че внучка й си е избрала съпруга сама? Непростимо. Да не говорим, че не би повярвала, защото това е нещо, което означава, че границите на познатото са прекрачени и изоставени и би било за нея само дразнещ лош сън. Откога жената избира съпруга си, та тя не знае дори какво е лицето на съпруга й преди да бъде сгодена за него в онези времена. А дори и много след годежа си не го узнава. Що се отнася до сватбената нощ, то тя му е била данасяна като жертвено животно и преобладаващо – давана на сина на вуйча си (за първия си братовчед по бащина линия, ред. прев.) без украшения или „микяж”, както се нарича днес, Бог да се смили към вас, че и без да се е изкъпала дори, е била хвърляна на съпруга си в нощта на сватбата както си е – в кухненските дрехи. А днес гледаме ослепителни сватбени церемонии, които са коренно различни. За тях се плащат камари пари, за годежа, после за сватбеното тържество и се надпреварват в направата на дизайна на картичкте на поканите. В голямата нощ мало и голямо почита годеника с присъствието си на тържеството, търси се разнообразяване на сватбеното тържество с различни дизайни на канапето на младоженците и начините за разведряване на гостите с артисти и артистки с широка популярност. А сватбената рокля? Цената й се равнява на стотици хиляди пъти стойността на един барел нефт. Кой е съпруга? Не друг, а онзи, с когото момичето е решило да се обвърже поради връзки, които вероятно са предшествали годежа, а не традиционния син на чичото, на когото се е спирало семейството в миналото и на нея не й оставало друго освен да се съобрази с това решение.
Положението на жената започнало да се променя когато внучката на баба ми, достигнала до началните нива на образование през 50-те години на ХХ в. и вече с по-разчупено мислене, след като учителката й казала, че ангелите проклинат жената, която излезе от дома на съпруга си без негово позволение с доза почута автоматично била отвърнала – а ангелите проклинат ли мъжа, който е излязъл без позволението на съпруга си?? Учителката с известно негодувание казала – това е различно!!
Днес откриваме, че жената в Залива е станала побратима на мъжа на почти всички места, не само в държавните учреждения, финансови институции или образователни центрове, а също и по политически и културни форуми. Започнала е да пътува сама без придружител-настойник до най-далечни страни. И гледай какво ще каже баба ми а и дори дъщеря й (майка ми), ако разберяха че жената в Залива ще си опъне шатра и открито ще изпраща на мъжете своя собствена покана да я изберат за член в Събранието на представителите (Кувейтски парламент, бел.прев.)!!! Как се е случило това? Вече няма ли мъже в това общество!!!
Това е едно от множеството явления, които икономическото и социалното развитие са внесли в ежедневния живот в региона на Персийския залив а именно - „освобождаването на жената” от захвата на порядки и обичаи, за които някои дори смятат, че са част от Божието откровение. Някои от нас все още се съмняват в това, че жената има право да получи пълни права като тези на мъжа, защото ако и да й се е случило това „частично освобождаване”, то тя следва да довърши стореното сама; други смятат, че правата й са скандално непълноценни още от стари времена та чак до днес, но нещата са съвсем относителни. Няма някой, който да е на мнение, че многото права, които е получила ще я накарат да престане трескаво да следва промените. Както и няма някой да смята, че орязаните й права ще ускорят развитието й. Нейното социално, икономическо и политическо положение са се развили поради онова развитие, което е застигнало обществото й, и чийто най-ярък катализатор е нефтеният поток, и използването на обилните приходи от него в най-различни направления на битието. Нефтът предизвика „революция” в културната структура в региона на Персийския залив и е вероятно, че без нефта нямаше да се случи „революция” нито с такива количествени изменения, нито с тази всеобхватност. Приемам, че навярно страните от Залива постепенно биха могли да се изменят културно без нефта, но не мога да си представя, че промяната ще е с тази времева бързина и с такова качествено измерение, начин и дълбочина на трансформацията без влиянието на нефта.

Облеклото на халиджийката[2] също коренно се е променило. „Бурка”[3]-та за лицето й и „кабкаб”-а за нозете й вече ги няма, и това са само най-ярките проявления. Бурката се е превърнала на прелестен воал и дори на шарен хиджаб[4], увит около лицето като му придава някакво обвито в неяснота излъчване, а кабкаба се е трансформирал в последния вик на модата, често с дизайнер от ранга на Шанел - бутикови обувки с високи токчета и изискана елегантност.

Глобализацията се отрази на халиджийската[5] култура в много голяма степен, като няма по-добър пример за това от най-разпространените романи сред читателите днес (писано към 2004 г., ред.прев). Това са романи, писани от халиджийки въз основа на оригинални дискусии в интернет. „Момичетата на Риад” е един от тях, но не единствения. Как икономическата и техническата глобализация е проникнала в това консервативно общество до там че да го разцепи на два пласта - единият външен, а вторият – вътрешен, скрит. След като баба ми и майка ми бяха само чували за „писатели” или „отлично владеещи арабския език”, които са запаметявали Корана, за да могат да преподават четенето му на малките момчета и момичета, в един момент започнаха да никнат училища с различни нива, които отнемат на някои отнемат едва ли не половината живот да седят по училищни скамейки. Човек може да е навършил 30 и още „да ходи на училище” под някаква форма – било то университет или следдипломно образование. Образованието и икономиката обърнаха (поради нефтения поток) социалните слоеве с главата надолу и могъщите станаха смирени или „от обикновените хора”, а някои „обикновени хора” се издигнаха до лекари, инженери и търговци, като за мнозина това е преврат на „племето” и старите критерии за чест и достойнство.
Следващото изменение е културният обрат в политиката, защото въпреки че някои общества в Залива са изпитали „демокрацията” под някаква форма, политическа или културна, то те навлизат в широк по обхвата си политически обрат със сила и опита на Кувейт е показателен. Страните от Персийския залив започнаха да приемат конституции, които да уреждат политическия им живот, или да установяват нови принципи за политическо взаимодействие и предаване на властта, както се случи наскоро в Саудидска Арабия. Политическият обрат, който е важна част от културната промяна направи огромни крачки. Предишните отношения на едното към другото вече не са отношенията , които управляват днес; те са преминали под някаква форма към институционализираност в рамките на управлението на политическото развитие. Семейните и племенните връзки, които управляваха социалния живот в течение на векове и регулираха общността в Залива вече не са водещите. Те са видоизменени стари или видоизменили се до качествено нови връзки (икономически или политически), които помитат предишната социална подредба, за да заеме нейното място ново устройство на социалните пластове.

Лекарства и болести
Баба ми може и да е познавала болести от сорта на трахомата[6], пълната или частична слепота или едртаа шарка, като почти винаги боледуването е било или поради причина от сорта на Божия гняв или поради човешки гняв или най-много от завист. Колкото до лечението, то то не било далеч - посещението на четец на Корана, за да се прочетат няколко сури[7] над болния или да му се побае. Това лечение било най-добре за страдащите от епилепсия или други заболявания, за които не изглежда да има някаква явна причина. Колкото до урината, то тя лекувабо повечето болести. Често малкото момче или момиче заставало до вратата на джамията като държало в ръка купа, в която имало малко вода. В нея молещият се изплювал на излизане от джамията. Болният или болната изпива течността, въз основа на това, че това е лечението на болните, и че то, естествено, е само по милостта божия в много от случаите. А и не е било познато в онези времена съществуването на нещо, което се нарича пренасяне на зараза или микроби. А вероятността някой от тях да заболее и да умре поради срив на пазара на акции, то това е нещо, което няма да се удаде на баба ми да го разбере никога. Може ли хората да търгуват с „бумаги”? - както би казала тя. Ние познаваме търговията с фурми, със захар, със семена, благовонни кори, но търговия с бумаги, то това е нещо нечувано.
Едва ли баба ми е познавала нещо като патрул. Вероятно е чувала, че патрулиращия обикаля пазарите нощем, но да има нещо като полицейски участък, в който хората отиват ако са се скарали, то това е нещо, което тя няма да може да проумее изобщо, защото каква е ползата тогава от старейшината на племето, или от най-възрастните мъже, ако не именно те да разрешават проблемите между спорещите. 
А съхраняването на продуктите за храна и пиене? За целта по времето на баба ми обикновено е била използвана силата на слънчевите лъчи. Рибата се е осолявала, а малкото количество месо се е опушвало. Колкото до фурмите, то те са били неизменна основна храна, която не гние, дори ако част от фурмите са полазени от червеи, защото фурмата „не се разваля” според разбиранията на баба ми и нейното поколение. Фурмите се ядат винаги щом ги има на разположение без значение кога са брани. А да разбере баба ми това, което днес се нарича „срок на годност”, то ще срещнеш сериозна преграда, ако се опиташ да доближиш представата до съзнанието й.

Това са част от културните проявления, върху които откритието на стоката, от която се нуждае промишленото общество – петрола, е повлияло. Посредством приходите от петрола, една малобройна и относително изолирана общност бе придърпана към нови светове. Но чудното е, че новото поколение, което се появи смята, че света, който вижда е истинският свят, а онова, за което слуша е измишльотина. И ако нещо би възбудило интереса ми след този разказ, то е един възможен разговор между баба ми и дъщеря ми, в който всяка една ще вижда другата като дошла от друг свят, измислен, чието съществуване не може да си представи, невъобразим до идиотизъм.

                                                      Студия, предназначена за публикация в катарското списание Доха, автор Мохаммад ал-Румейхи, www.alrumaihi.info

                                                                                                                                                                   Превод от арабски: Мая Иванова

 

* Залива – в текста използвано за обозначаване на Персийския залив.

[1] النفط والتغير الثقافي في الخليج، مقال كتب خصيصا للنشر في مجلة الدوحة القطرية بقلم محمد الرميحي
[2] Халиджийка – жена от района на Персийския залив. От ал-Халидж (الخليج) - наименованието на Персийския залив на арабски език и халиджия (خليجية) – жена от Персийския залив.
[3] Бурка – традиционно своеобразно покривало за лицето или маска, носено от жените в Персийския залив и в други региони на света. Използва се за да покрие лицето на жената, когато тя напуска дома си, за да не може чужд човек да различи чертите й, като същевременно й позволява да вижда света, който я заобикаля през някаква форма на отвор в материята на покривалото или маската.
[4] Хиджаб – шал, с който мюсюлманката увива косата и шията си, за да ги прикрие.
[5] Халиджийски – прилагателно от ал-Халидж, виж по-горе.
[6] Трахома - инфекциозно заболяване на конюнктивата и роговицата
[7] Сура – кораничен раздел. Сури са отделните глави на Корана.



Leave a Reply.