Този материал се спира на социално-икономическото отражение на петролните приходи върху обществото в страните от ССАДПЗ*, като се проследяват както положителните, така и отрицателните му страни с оглед на финансовото и социалното благосъстояние на местното население.

* Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив 

Съдържание:
1. Определящото значение на петрола в националните икономики на страните от ССАДПЗ
2. Показателите за социален прогрес в страните от ССАДПЗ 
3. Положително отражение на петролното богатство върху социално-икономическото развитие
4. Негативно отражение на петролното богатство върху социално-икономическото развитие. Корупция. Безработица. Чуждестранна работна ръка.

Отражение на петролното богатство върху социално-икономическото развитие на страните от ССАДПЗ

1. Определящото значение на петрола в националните икономики на страните от ССАДПЗ
Въпреки общите корени на арабските държави, въпреки подобието в техните традиции и в нравите на тяхното население, както и подобните природно-географски и климатични условия, между тях съществува значителна социално-икономическа диференциация, в основата на която е залегнала степента на тяхната задоволеност с природни ресурси.
Ключов фактор, оказващ непосредствено влияние върху развитието на някои от арабските страни, докато, в същото време, равнището на развитие на икономиката на други от тях си остава низко, това е наличието в някои от тях на големи запаси от въглеводородни суровини6. Страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ*) притежават колосални, вече установени запаси от въглеводороди – около 40% от световните запаси от петрол и 25% от световните запаси от природен газ7.
Петролната промишленост е в основата на националното благосъстояние на разглежданите страни и е водещо перо в техния износ. Така например, в Саудитска Арабия, благодарение на добива на петрол се осигуряват около 60% от БВП, а около 90% от нейния експорт се падат на петрола и петролните продукти8.
Благодарение на многото милиарди във валутни постъпления в резултат от износа на суров петрол и петролни продукти от началото на 70-те години за държавите от ССАДПЗ практически не съществува проблем с натрупването на пари. Тъкмо обратното, размерът на финансовите ресурси на тези страни неколкократно надхвърля размера на техния внос и нуждите на националните им икономики. Това дава възможност на тези страни да решават текущите си задачи и едновременно с това да се ориентират към перспективните цели на социално-икономическото развитие. Според някои оценки, размерът на „свободните капитали” на страните от ССАДПЗ е от порядъка на 100-250 млрд. долара9, а размерът на златните им валутни резерви надхвърля 70 млрд. долара10.
По-голямата част от натрупаните средства се изнася зад граница. Само в европейските страни са съсредоточени не по-малко от 600 млрд. долара от капиталите на страните от ССАДПЗ11. Освен това, една част от доходите им се насочва по линия на различните ислямски финансово-кредитни учреждения и на фондовете за развитие на по-малко богатите арабски и мюсюлмански страни.
Икономиката на страните от Персийския залив се характеризира с едностранна суровинна специализация. Нито една от тези държави не е съумяла да се издигне до такава степен на развитие, на която националната обработваща промишленост, високите технологии и финансовият сектор да играят ролята на основен стимулатор за тяхното социално-икономическо развитие. Относителният дял на отраслите от обработващата промишленост в БВП е относително нисък - малко над 10%, на готовата промишлена продукция в износа на стоки - 10-15%12. Характерна черта на икономиката на тези страни е тяхната зависимост от вноса на машини и оборудване, на технологии и на чуждестранна работна сила, както и на хранителни и суровинни стоки.  
Не трябва да се подценява също така ролята на някои други източници на доходи в страните от Съвета за сътрудничество. Един от тях е туризмът. Годишно този регион се посещава от около 20 млн. чуждестранни туристи13. Размерът на печалбата от туризма обаче остава два пъти по-нисък в сравнение с печалбата от износа на петрол.
Националните правителства хранят големи надежди, свързани с туризма, тъй като в този регион вече е постигната ускорена реализация на проектите в тази сфера на икономиката. Според оценката на специалистите от Института за международни финанси, разходите за тяхното осъществяване съставляват през периода 2005-2006 г. около 140 млрд. долара.
Съвременният социално-икономически модел на страните от ССАДПЗ е пример за неустойчиво развитие в дългосрочна перспектива. Основаването на икономиката на експлоатирането на природно-ресурсната база е важен фактор, застрашаващ икономическата сигурност, тъй като запасите от природни ресурси са ограничени, а потребителските и стопанските потребности на обществото са постоянни и се увеличават успоредно с развитието на икономиката и с повишаването на жизненото равнище на населението. Обаче, ако искаме да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че въпросът за изтощаването на петролните запаси в Персийския залив в настоящия момент не е актуален. Ако бъде запазено сегашното равнище на добив на петрол, страните от ССАДПЗ ще бъдат осигурени от този добив за следващите 50-100 години14.

  2. Показателите за социален прогрес в страните от ССАДПЗ
Петролният фактор е в основата на факта, че през последната третина на ХХ век държавите от Персийския залив дават впечатляващ пример за ускорено развитие и се превръщат от изостанали страни, от „суровинни придатъци” на чуждестранните петролни нефтодобиващи компании, в достатъчно съвременни, според мярката на развиващите се страни, национални възпроизводителни комплекси с развити социални структури.
За реализацията на ресурсния потенциал и за развитието на социалната сфера на страните от Съвета за сътрудничество до голяма степен съдейства фактът, че във всички тези страни съществува уникален модел държавен строй и че всички те осъществяват твърде специфична политика.
На първо място, всички те са абсолютни монархии. Всички постове от ключово значение в страните от ССАДПЗ са заети от членове на управляващите кланове, а това съдейства за укрепване на вертикалната власт и за по-добро управление на тези държави.
На второ място, в разглежданите страни изключително силно влияние има ортодоксалният ислям, който е основа на националните законодателства, а всички сфери от живота на общността, и по-специално икономиката и социалната сфера, са строго регламентирани от Корана. Едно от изискванията на Корана в областта на вътрешната държавна политика е изграждането на социална държава и развитието на икономиката в интерес на всички слоеве на ислямското общество.
На трето място, в държавите от Персийския залив е съществувала по-мека форма на колониализъм в сравнение с редица други развиващи се страни, което може да се разглежда като отсъствие на съществени препятствия по пътя на тяхното социално-икономическо развитие.
На четвърто място, върху укрепване на позициите на страните от ССАДПЗ е оказало влияние влизането на част от тях в ОПЕК, както и създаването на аналогична регионална групировка, ОАПЕК*. Това им е дало възможност колективно да защитават своите икономически интереси.
На пето място, определяща роля за ускореното развитие на страните от Персийския залив е изиграла строгата и безкомпромисна политика на управляващите кръгове в тези страни, която, по пътя на национализацията на стратегически важните отрасли на промишлеността е довела до рязко намаляване на чуждестранното влияние в този регион. В резултат на това, националните правителства са получили контрол върху всички активи, разположени на територията на Персийския залив, а това, от своя страна, е довело до стремително увеличение на техните доходи.
Страните от ССАДПЗ са съумели да достигнат съществен прогрес в социално-икономически план. Преди всичко на тях им се е удало да повишат жизненото ниво на населението, ако и това повишение да не е достигнало в еднаква степен до всички социални групи. Въпреки това следва да се подчертае, че за огромната част от обществото са станали достъпни множество социални облаги, предоставяни безплатно или срещу символично заплащане.

  3. Положително отражение на петролното богатство върху социално-икономическото развитие
Колосалните постъпления от износа на петрол в продължение на продължителен период от време са довели до рязък ръст на националното благосъстояние. Към настоящия момент БВП на разглежданите страни на глава от населението, изчислен на базата на покупателната способност, възлиза на 15-25 хиляди долара и нагоре15.
Благодарение на всеобщата тенденция към стабилно повишаване на цените на нефта в страните от Персийсикя залив се запазват устойчиви и едни от най-високите в света темпове на икономически ръст. През 2004 г. икономиката на страните от региона нараства средно с 6%. Ръстът на БВП в Катар в тази година достига 20%16. По оценки на специалисти от «SaudiAmericanBank» тази тенденция ще се съхрани и в бъдеще. От друга страна, следва да отбележим, че размерът на БВП и темпът на икономическия ръст не отразяват реалния потенциал на икономиките на страните от ССАДПЗ, а се явяват пряко следствие от благоприятната конюнктура на международните енергийно-ресурсни пазари.
Намесата на правителствата на страните от Персийския залив в икономическата и социалната сфера е доста активно. В региона е създадена ефективна система на социално подпомагане, в основата на която стои безплатното медицинско обслужване на населението и системата на безплатното образование на всички нива (а в редица случаи – безплатно обучение и в чужбина).
В страните от Персийския залив се активизират програми за борба с неграмотността. С тази цел са построени модерни или са разширени вече съществуващи учебни заведения и изследователски центрове. Резултатът от изпълнението на тези програми е резкият ръст на нивото на грамотността - в Саудитска Арабия, например, той достига 80% сред мъжете и 77% сред жените17.
Правителствата провеждат социални програми, които се изразяват в дотации върху цените на хранителни продукти, предоставяне на жилища на символични цени, кредитиране на населението срещу нисък или нулев лихвен процент, предоставяне на комунални и транспортни услуги на почти символични цени.
В резултат на строителството на нови високопроизводителни водоопреснителни заводи видимо се подобрява ситуацията с питейната вода, а също така спада заболеваемостта, свързана с ниското качество на водата. Значително развитие получава и транспортната мрежа на региона – разширени са морските пристанища, построени са супермодерни летища, с хиляди километри са продължени автомобилните пътища и железопътните линии.
В последно време в страните от Персийския залив активно се развиват телекомуникациите (един от основните показатели за икономически растеж). Например, в ОАЕ потребителите на Интернет са около 55% от населението, а на 100 жители се полагат над 140 мобилни телефона18.
Ефективната социална политика намира своето въплъщение в съществено повишение на жизнения стандарт. Сред най-важните критерии за социалния прогрес е ръстът на средната продължителност на живота. По този показател страните от ССАДПЗ се намират на нивото на развитите страни и значително превъзхождат болшинството развиващи се страни. Така, в настоящия момент средната продължителност на живота при мъжете е 72 години, е при жените – 76 години19.

  4. Негативно отражение на петролното богатство върху социално-икономическото развитие. Корупция. Безработица. Чуждестранна работна ръка.
В хода на изграждането на социалното общество на страните от Персийския залив не се удава да избегнат и редица негативни моменти. Притокът на колосални финансови средства води до разточителност и рязко увеличение на държавните разходи в условия на отсъствие на ефективни фактори за тяхното удържане.
Петролните приходи на разглежданите страни не винаги се използват ефективно20. Те се изразходват за закупуване на вносно промишлено оборудване, предмети на лукса и недвижима собственост, в това число зад граница, за депозиране на средства в банкови и кредитни учреждения в развитите страни, преди всичко в САЩ и страните от Западна Европа. Едновременно с това те не се използват достатъчно за оптимизация на структурите на икономиката и за отдалечаването й от енергийно-ресурсното й русло. Причината се състои най-вече в това, че в страните от Персийския залив никога не е съществувала ясно формулирана дългосрочна национална концепция за развитие.
В страните от ССАДПЗ съществуват особен вид пазарни отношения – «рентен капитализъм». Високите темпове на икономически ръст в отсъствието на конкурентен механизъм се явяват отражение не толкова на реалното развитие на производствената мощ, колкото на високите държавни разходи, чийто източник е нефтената рента22. Отраслите на обработващата промишленост и сферата на услугите не са пълноценна алтернатива на нефтения сектор, а нивото на тяхното развитие се намира в пряка зависимост от величината на нефтените постъпления.
Някои западни икономисти доказват, че наличието и откриването в дадена страна на природни ресурси често води до възникването на борба между конкуриращи се групи от управляващата върхушка за получаване на рента (приходи) от природните ресурси, което, като правило, завършва с неефективно използване и изтощаване на националното богатство. Паралелно с това изследователите отбелязват, че рязко се увеличава нивото на корупцията, особено в страните, които имат слаба политическа структура и неразвито гражданско общество.
В средата на 2002 г. в Кувейт се разразява остър политически скандал: внесено е предложение за вот на недоверие към министъра на финансите Юсуф ал-Ибрахим, когото част от кувейтските законодатели обвиняват в сериозни злоупотреби (разхищение на обществени фондове в хода на последните парламентарни избори). По мнение на наблюдатели това може да доведе до оставката на целия кабинет на министрите или даже до разпускане на парламента , както това се е случило през 1999 г. 23
В международните отношения нефтът често става разменна монета между страните-износители и страните-вносители. Най-добре този процес се илюстрира от отношенията между САЩ и Саудидска Арабия. Според вестник "NewYorkTimes", “до този момент потокът от нефт и пари от Саудидска Арабия заглушава в Америка всяка по-сериозна критика по адрес на кралското семейство, неговата дълбока корумпираност, презрение към демокрацията и отвратителните нарушения на човешките права, извършвани от негово име. В течение на десетилетия САЩ и Саудидска Арабия получават изгода от лишения от каквато и да било романтика обмен, лежащ в основата на техните отношения. Америка получава необходимия за функционирането на своята икономика нефт, а Саудидска Арабия – защита от страна на американската военна сила”. 25
“Следва да се отбележи, че средствата, натрупани във формата на вземания, не се инвестират в националната икономика, а непроизводително се похарчват за закупуването на недвижима собственост, предмети на лукса, захранване на сметки в чуждестранни банки и т.н.
От икономическата история са известни примери, когато значителният приток на ренти, придобит както чрез икономически, така и чрез политически фактори, води до възникването на “рентни държави”. Основният принцип на такива рентни държави става принципът на удържане на контрол над нефтените потоци на всяка цена21. Поради това, към главните функции на управленческото ядро се прибавят следните функции: натрупване или установяване на монополен контрол над всички рентни постъпления; контрол над външноикономическите отношения и ориентиране към лично сътрудничество в тях; придобиване или търсене на нови източници на рента и активното им създаване; вътрешно разпределение на рентите в съответствие с политически критерии за лоялност, когато в зависимост от обстоятелствата, рентата може икономически обосновано да се използва за отстраняване на опозицията от източниците на рента (или даже от страната); пълен контрол над средствата за масова информация и др. Поради обширността на тази тема, в рамките на настоящата курсова работа са зададени само основните контури на корупционния модел, с цел да се маркират проблемите, пред които са изправени страните от ССАДПЗ.
Редица учени* са на мнение, че независимо от наличието на значителни запаси от природни ресурси и огромния инвестиционен потенциал, страните от ССАДПЗ изостават от развитите и от редица развиващи се страни в областта на съвременните технологии и човешкия капитал, които са предпоставки за създаването на дългосрочна основа за ръст на националното благосъстояние. Особена загриженост предизвикват размера на безработицата, практически пълното отсъствие на технологичен прогрес и ниското ниво на иновации, а също така и относително ниското качество на образованието в местните учебни заведения.
По силата на присъщите за страните от Персийския залив исторически и културно–религиозни особености практически всички жени изпадат от числото на икономически активното население, а около 40% от местното население е на възраст от 15 до 24 год., сред които 25% са безработни26.
По оценки на експерти, за стабилното развитие и предотвратяване на рязкото влошаване на социално-икономическата обстановка в следващите 10 години е необходимо да се създадат не по-малко от 80 млн. нови работни места27 както и да се стимулира ръст в качеството на образователната система.
Ориентацията на страните от Персийския залив към строителство на високотехнологични промишлени предприятия, от една страна, и отсъствието в региона на собствена научно-техническа база и квалифицирани кадри за развитието на промишлеността, от друга, обуславят необходимостта от внос на най-модерни технологии и научни достижения, инженерен и управленчески опит, а също и до привличането както на квалифицирана, так и на неквалифицирана чуждестранна работна ръка.
В последно време притокът на емигранти в страните от региона достига колосални мащаби, в резултат на което в редица страни от ССАДПЗ коренното арабско население се е превърнало в национално малцинство. В Катар, Кувейт и ОАЕ например, делът на коренното население в трудоспособна възраст съставлява не повече от 20%28, трудоустроено преимуществено в административно-териториалните органи на властта.
Привличането на работна ръка, особено в такива мащаби, постепенно се превръща в един от най-острите социално-икономически проблеми, наред с опасността от демографски взрив, корупцията, бюрократизма, архаичната структура на органите на държавната власт, технологичната изостаналост на промишлеността и др. Рискът за националните икономики се състои в това, че величината на икономическия ръст се поставя в пряка зависимост от производителността на труда на емигрантите. Наред с това, широкомащабното привличане на чуждестранна работна ръка стимулира оттока на капитал в скрита форма, което в обозримо бъдеще може да доведе до забавяне на темповете на икономически ръст и спад на жизнения стандарт на местното население.

* В състава на ССАДПЗ влизат Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ, Оман и Саудидска Арабия
* Организация на арабските държави-износителки на петрол (ОАПЕК) – регионална междуправителствена организация, създадена през 1968 г. със страни членки: Кувейт, Либия, Саудидска Арабия; Алжир, Бахрейн, Египет, Ирак, Катар, Сирия, (Тунис), ОАЕ.
* сред които експерти от кьолнския Институт и главния икономист на Програмата “Глобална конкурентноспособност” на Световния икономически форум
* сред които фамилиите ал-Сабах в Кувейт, ал-Халифа в Бахрейн, ал-Тани в Катар, бану Яс в Абу Даби, ал-Кауасим в Шарджа, Рас ал-Хайма и Аджман и др. Саудидска Арабия е създадена през 1932 г. по името на своя основател Мохаммад ибн Сауд. Ибадският имамат Маскат и Оман (и Зинзибар) от 1741г. е управляван от султани от династията ал-Саид; до 1965 г. присъствието на Великобритания там може да се дефинира като неформален протекторат.
* които засягат основно външната политика на тези държави. Условието, което най-общо илюстрира есенцията на подписаните споразумения между Великобритания и местните фамилии гласи, че заливните държави следва да не влизат в никакви международни споразумения или да приемат на територията си чуждестранни агенти, без съгласието на Великобритания, в замяна на което британската страна поема задължението да защитава териториите им от външни агресори. 

6 Мукафатович В.Э., Экономическое развитие и социальный прогресс в арабских нефтедобывающих государствах Персидского залива, Москва, 2006 г.
7 Жданов, С.В., Арабские страны в мировой экономике, Москва, 2006 г.
8 пак там
9 пак там
10 По данни на CIA, TheWorldFactbook, 07.09.2006
11 Жданов, С.В., Арабские страны в мировой экономике, Москва, 2006 г.
12 По данни на World Development Indicators, The World Bank, 2005.
13 По данни на Statistical Yearbook 2006, UN, New York, 2006
14 По данни на CIA, TheWorldFactbook, 07.09.2006
15 По данни на World Development Report, The World Bank, 2005
16 По данни на World Development Indicators, The World Bank, 2006
17 По данни на World Development Indicators, The World Bank, 2005
18 По данни на CIA, TheWorldFactbook, 07.09.2006
19 Булатова, А.С., Страны и регионы мира: Экономико – политический справочник, Москва, 2005 г.
20Ахметова, Г.Р., Коррупция в нефтедобывающих странах, Алматы, 2002
22Kreuger A.O. The Political Economy of the Rent-Seeking Society // American Economic Review. - 1974. Vol. 64. - стр. 291-301.
23 Экономика. Финансы. Рынки. - 2002. - № 5 от 05.07.
25NewYorkTimes, 14 October 2001
21 Гаврилова В.Е. Роль государственного регулирования переходной экономики в условиях кризиса и коррупции // Экономическая теория на пороге XXI века - 5: Неоэкономика / Под ред. Ю.М. Осинова, В.Г. Белолипецкого, Е.С. Зотовой. - М.:Юристь,2001
26 Ближний Восток – Нерешенность социальных проблем в условиях экономического подъема, БИКИ № 104 от 13.09.2005 г.
27 Актуальные проблемы в экономической и социальной сферах арабских стран, БИКИ № 46 от 23.04.2005 г.
28 По данни на CIA, The World Factbook, 07.09.2006
29 Кукушкин В.Ю., Нефть и развитие, Москва, 1989
30 пак там


 


Comments




Leave a Reply