За сайта
Вместо увод
Преди 4 месеца се върнах от Кувейт... Бях там по-малко от година на езиков курс по линия на специалност Арабистика и Министерство на Външните работи на РБългария и държавата Кувейт. Това не е важно. Важното е, че случилото се напомня на пребиваване на Марс, а докато бях там мечтаех да се върна на Земята, тая удивителна наша райска градина, наречена България. Човек не може да си представи, докато си седи на терасата и си пие утрешното кафе загледан в полите на Витоша, какво значи да те брули 60 градусов меко казано горещ вятър, който изсушава всяка фибра от тялото за броени минути и поглъщащата сила на пустинята - толкова мощна, че в един момент се оказва, че е погълнала и теб, и всичко което си, и те е превърнала в прах - невзрачен, безсмислен, оставен сред нищото и сам - срещу нея.
Когато се върнах преди отново да замина бях в стадий "културен шок" (съвсем не за пръв път, но този беше шоков като събуждане от кома). Разликите започват от първата секунда, в която кацнеш /и на двете места/ и от първия човек, когото срещнеш. Тотално. Няма нищо общо. Затова минавам през Истанбул. Да смекча удара. За много хора, а и за мен самата, Истанбул е сам по себе си шоков. Това беше първият път.
Когато се върнах втория път бях вече сменена. Вече не съм аз.
А за сайта? Решението бе взето спонтанно. А работата по материалите ми е отнела години. Всъщност това са част от темите, върху които работих докато следвах Бакалавър, а друга - са нови, неща, върху които работя сега или които превеждам сега. Защото Заливът е една цяла вселена. Най-любопитното за мен там е сблъсъкът и съсъществуването на ново и старо, на отживелиците и вековните обичаи с ултра модерните хрумвания и иновации, на Изтока и Запада, на богатството и немотията. Заливът за мен олицетворява крайностите така, както не можеш да ги видиш другаде, защото, макар да са типично съвременни редица от тези феномени, ако и да се наблюдават другаде, то от тях отсъстват характерните ориенталски подправки - лежерното темпо, влиянието на религията, жегата, близостта на Персия и Саудидска Арабия, пустинята, разточителството, жените-??? (те всъщност хора ли са), лукса, морето... Ех, морето.
А защо? Ами защото от хората, които познавам май аз съм най-много в час с тая точно материя, се оказа. А и защо да обяснявам на всеки поотделно и поединично, на части и по лъжичка, като ей на - всичко е тук, чети и сърфирай! Работила съм и продължавам да го правя - съвестно, така че, ако и да не е най-най- то поне е най-доброто, което аз в съответния етап съм могла да дам. Несъмнено съществуват и други гледни точки, аз самата четейки материалите едвам се удържам да ги допълня, коригирам или пренастроя, но - разсъждавам на глас, - по-добре е да подготвя нови, отколкото да се задълбавам в старите материали, защото така или иначе в един момент ще се добера до Граала и после с помощта на Шапкаря ще преплуваме преди съмване, точно с две лъжички и половина захар се стеле на парцали...
Преди 4 месеца се върнах от Кувейт... Бях там по-малко от година на езиков курс по линия на специалност Арабистика и Министерство на Външните работи на РБългария и държавата Кувейт. Това не е важно. Важното е, че случилото се напомня на пребиваване на Марс, а докато бях там мечтаех да се върна на Земята, тая удивителна наша райска градина, наречена България. Човек не може да си представи, докато си седи на терасата и си пие утрешното кафе загледан в полите на Витоша, какво значи да те брули 60 градусов меко казано горещ вятър, който изсушава всяка фибра от тялото за броени минути и поглъщащата сила на пустинята - толкова мощна, че в един момент се оказва, че е погълнала и теб, и всичко което си, и те е превърнала в прах - невзрачен, безсмислен, оставен сред нищото и сам - срещу нея.
Когато се върнах преди отново да замина бях в стадий "културен шок" (съвсем не за пръв път, но този беше шоков като събуждане от кома). Разликите започват от първата секунда, в която кацнеш /и на двете места/ и от първия човек, когото срещнеш. Тотално. Няма нищо общо. Затова минавам през Истанбул. Да смекча удара. За много хора, а и за мен самата, Истанбул е сам по себе си шоков. Това беше първият път.
Когато се върнах втория път бях вече сменена. Вече не съм аз.
А за сайта? Решението бе взето спонтанно. А работата по материалите ми е отнела години. Всъщност това са част от темите, върху които работих докато следвах Бакалавър, а друга - са нови, неща, върху които работя сега или които превеждам сега. Защото Заливът е една цяла вселена. Най-любопитното за мен там е сблъсъкът и съсъществуването на ново и старо, на отживелиците и вековните обичаи с ултра модерните хрумвания и иновации, на Изтока и Запада, на богатството и немотията. Заливът за мен олицетворява крайностите така, както не можеш да ги видиш другаде, защото, макар да са типично съвременни редица от тези феномени, ако и да се наблюдават другаде, то от тях отсъстват характерните ориенталски подправки - лежерното темпо, влиянието на религията, жегата, близостта на Персия и Саудидска Арабия, пустинята, разточителството, жените-??? (те всъщност хора ли са), лукса, морето... Ех, морето.
А защо? Ами защото от хората, които познавам май аз съм най-много в час с тая точно материя, се оказа. А и защо да обяснявам на всеки поотделно и поединично, на части и по лъжичка, като ей на - всичко е тук, чети и сърфирай! Работила съм и продължавам да го правя - съвестно, така че, ако и да не е най-най- то поне е най-доброто, което аз в съответния етап съм могла да дам. Несъмнено съществуват и други гледни точки, аз самата четейки материалите едвам се удържам да ги допълня, коригирам или пренастроя, но - разсъждавам на глас, - по-добре е да подготвя нови, отколкото да се задълбавам в старите материали, защото така или иначе в един момент ще се добера до Граала и после с помощта на Шапкаря ще преплуваме преди съмване, точно с две лъжички и половина захар се стеле на парцали...
Кой съм аз.
Аз съм гражданин на света. Иначе съм родена в България, чиято природа обожавам, но не обичам да се задържам за дълго, защото светът е толкова голям и пълен с хиляди неща. Владея 4 езика и мога да правя една камара неща, които дори не си спомням някога да съм учила как се правят. Както всички нормални хора, които познавам и аз обичам да пътувам. Като дете живях известно време в Москва, като тинейджър посетих ОАЕ и Тайланд, когато бях на 20 ходих до Щатите, а напоследък все към Близкия изток и най-вече Залива - Турция, Катар, ОАЕ и Кувейт. В момента съм магистър в СУ "Св. Климент Охридски" в две специалности едновременно, които са не друго а - Арабистика едната и Политическа социология - другата. За тези, на които тези думички нищо повече не могат да кажат, то това е една комбинация от тесен специалист по въпроси свързани с Близкия изток и донякъде с исляма, плюс перфектно владеене на арабски език, от една страна и от друга - широк специалист в областта на съвременни проблеми на социологията и политическата теория и практика. Специализирам върху проблеми на властта и съвременните социални феномени в страните от Персийския залив, където имам общ престой от 3 години през последните 10. Паралелно с това разработвам собствен проект, който се надявам да види бял свят след около година. Обичам екстремните преживявания и съм в общи линии екстремист и максималист, като едновременно с това съм и перфекционист. Член съм и симпатизирам на родното природозащитно движение "За земята", както и на Greenpeace. Пряма съм и крайно директна, което както става ясно, рядко ми е от особена полза, но за сметка на това съм сигурна, че света, който ме заобикаля е 100% истински, а всичките ми, макар и малко на брой приятели - са ми и другари. Карам сноуборд от близо 10 години (и имам само един счупен пръст, слава на Бога). Вярвам в Бог. Плувам всеки втори ден. Искам хеликоптер, минерален басейн на приземния етаж и лятна градина на покрива, 5 здрави деца и съпруг, когото да обожавам и който да ме обича. Всичките ми роднини са пребивавали най-малко 1/10 от живота си извън страната, а някои вече забравят да се връщат за повече от месец. Ехоооо! Защо толкова наблягам на това "извън страната"? Не че наблягам, а според мен, когато човек се е сблъсквал с различни от него хора, то той в една или друга степен е разработил значително по-широк кръг от разбирания, отколкото онези, които никога не са излизали от родната си махала. С това не искам в никакъв случай да кажа, че тези, последните, са някакъв вид второ качество граждани. Но съм сигурна, че всеки от тях, който е стигнал дотук, мечтае да излезе от тази махала и да види възможно по-голяма част от света. Затова... Всичко започна от Залива - като съвременен етюд към една вълшебна приказка.
03042010pg.txt | |
File Size: | 1 kb |
File Type: | txt |