Шиизмът първоначално е само политическо движение, без да е натоварен с каквито и да било религиозни или доктринални импликации. Постепенно отцепилите се от суннитската ортодоксия групи (поради политически причини, главно свързани с въпроса за водачеството на уммата и впоследствие оформилите се принципи на доктрината за Имамата) биват повлияни от обредно-религиозните тежнения на своите поддръжници и с цел да разширят обхвата на политическата си подкрепа, постепенно усвояват както богословски, така и юридически школи и принципи. По същата причина в шиизма отчетливо могат да се доловят навявания от предислямски проторелигиозни учения като зороастризма и манихейството. Постепенно отделилите се от лоното на универсалната мюсюлманска умма (общност) поради политическата си подкрепа на зета на пророка Мухаммад Али шиити оформят своя собствена доктрина, която в макар и малко на брой принципи, отчетливо се отличава от доктриналните принципи на останалата вярна на племенните традиции общност, формирала се като суннитска ислямска ортодоксия.
Така както предизвикането от политически убеждения отделяне на шиитите от общността води до доктриналното им отцепване от ортодоксията (теологично, богословско и юридическо) - схизма, на свой ред от големия ислямски клон на шиизма на дванадесетниците се отцепват по същите причини и следвайки същата парадигма на развитие най-разнообразни секти, чиито отличия от пъроначалната шиитска доктрина стига до там дори напълно да отрича исляма и шериата.
Така както предизвикането от политически убеждения отделяне на шиитите от общността води до доктриналното им отцепване от ортодоксията (теологично, богословско и юридическо) - схизма, на свой ред от големия ислямски клон на шиизма на дванадесетниците се отцепват по същите причини и следвайки същата парадигма на развитие най-разнообразни секти, чиито отличия от пъроначалната шиитска доктрина стига до там дори напълно да отрича исляма и шериата.